Полезна информация - Форум

   Добре дошли Гост | RSS
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
Страница 1 от 11
Модератор на форума: The_Viper 
Форум » Отглеждане » Болести и профилактика » Полезна информация (Болести)
Полезна информация
kalin_dredДата: Понеделник, 20.02.2012, 02:56:05 | Съобщение # 1
Генерал-лейтенант
Група: Администратор
Съобщения: 117
Репутация: 6
Статус: Offline
ОБЩО ЗА ПТИЦЕВЪДСТВОТО

Птицевъдството е един от най-интензивните подотрасли на животновъдството При него съществуват големи възможности за механизация и автоматизация на производството. Това позволява непрекъснато да се усъвършенстват системите на отглеждане на различните категории птици – за угояване, за яйца, подрастващи родителски форми.

Унас се отглеждат повече кокошеви птици (кокошки, пуйки), но в последните години се разширява и производството на водоплаващи видове. Непрекъснато се подобрява породния състав, селектират се нови породи, линии и хибриди с показатели за максимална продуктивност. Това обаче често води до разминаване с екологичните потребности на отделните видове птици

О друга страна у нас все оше съществува и немалък процент птици , които се отглеждат интензивно в едноличните стопанства. Тези птици са лишени от възможности за системна имуно и химиопрофилактика, поради което често са резервоар на редица заразни заболявания.

БОЛЕСТИТЕ ПО ПТИЦИТЕ

Нарушаването на условията на хранене и гледане, високата степен на концентрация, честата смяна на популациите, невъзможността за спазване на принципа “всичко пълно – всичко празно” често пъти резултират с появата на различни заболявания от обусловен характер. От друга страна интензификацията на производството налага непрекъснати връзки с други стопанства, преработващи предприятия, фуражни бази, екарисажи и пр., което крие риск от внос на екзогенни инфекции с изразен епизоотичен ход. По тази причина болестите по птиците са сериозен икономически, социално здравен и екологичен проблем.

Заразните заболявания по птиците се причиняват от бактерии, вируси, гъби и др. Подобно при свинете една част от тези агенти проникват отвън и причиняват екзогенни инфекции. Такива са ню-кясълската болест (псевдочумата), инфлуенцата (грипа) по птиците, заразния ларинготрахеит, инфекциозния бронхит и пр. Тяхото контролиране се осъществява чрез строги мерки на обща зоопрофилактика и най-вече чрез системни имунопрофилактични мероприятия.

Друга група заболявания, предимно с бактериална етиология, възникват спонтанно при наличие на предразполагащи причини, поради наличието на причиняващите ги агенти или в организма на птиците или в заобикалящата ги среда. Такива са колиинфекциите, микоплазмените заболявания, клостридийните инфекции, салмонелозите. Макар, че за тяхното успешно контролиране също се използват и имунопрофилактични методи и средства основно се разчита на третирането на птиците с антимикробни средства – антибиотици, синтетични химиотерапевтици, антифолатни агенти и пр. В едни случаи тези средства са прилагат превантивно (метафилаксия), а в други случаи се прилагат с лечебни цели при възникнало вече заболяване.

САЛМОНЕЛОЗИ ПРИ ПТИЦИТЕ

Причинители на саломонелозите по зайците са различни серовари на вида Salmonella enterica subsp. enterica. Най-често се доказват S. Enteritidis и S. Typhimurium, и по-рядко други серотипове, проникващи в стадата предимно чрез фуражи, диви птици или гризачи.

Тифусът при възрастните птици и пулорозата при новоизлюпените и подрастващи пилета се причиняват от неподвижните серотипове S. Pullorum и S. Gallinarum.

Много по-рядко се регистрират случаи на заболявания, причинени от серовари на вида Salmonella enterica subsp. arizonae.

Салмонелите са Грам-отрицателни бактерии, необразуващи спори и без капсули. Те са факултативни анаероби, обладаващи активен метаболизъм от ферментативен тип.

Поради устойчивостта им към факторите на околната среда те са широко разпространени в природата.

Клиничната картина се характеризира с признаци на септицемия. Установява се повишена жажда, намален до липсващ апетит, настръхване на перушината, скупчване около топлинните източници. Появява се диария с тебеширенобели (пулороза) или воднисти, жълтозеленикави на цвят изпражнения (салмонелози). Възможни са и нервни признаци като тремор, конвулсии, парези и парализи.

Острото протичане на тифуса се характеризира с цианоза на гребенът и менгушите, диария, намален апетит, силно повишена жажда, настръхване на перата и висок процент летален изход. При подостро или хронично протичане гребенът и менгушите са бледи, а диарията е инцидентна. Формира се дълготрайно салмонелоносителство.

Морфологично салмонелозите се изявяват с типичните признаци на септичните инфекции . При аутопсията се установява увеличаване на черния дроб (при тифуса той придобива бронзово-зеленикав отенък), далака, а също и катрално възпаление в чревния тракт. При носачките тифуса засяга овариалния апарат като засегнатите фоликули са хиперемирани, а често пъти и с данни за атрофия.

Патологоанатомичните изменения при пулорозата и салмонелозата при малките пилета включват увеличен черен дроб, често с дребни некротични огнища, увеличен жлъчен мехур, нерезорбиран жълтъчен мехур, увеличен далак и хиперемирани и едематизирани бъбреци. Наблюдава се катарален ентерит, а в протрахирани случаи и пневмонии.

При по-възрастните птици засегнати от тифус се наблюдава увеличен черен дроб с бронзовозеленикав цвят и сивобелезникави некротични огнища. Такива огнища може да се наблюдават и по сърцето, белия дроб и мускулестия стомах. Далакът е увеличен, а яйчните фоликули са атрофирали, деформирани и осеяни с различни по големина хеморагии.

Лекуването на салмонелозите се основава преди всичко на етиотропното им третиране с различни антимикробни средства, като препоръчително е то да става след изготвяне на антибиограма.

Подходящи са следните препарати:

Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral), Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder ), Нео-оксивет пулвис (Neo-oxyvet powder ), Колистин 1, 2 - мега (Colistin 1, 2 - mega), Оптиприм орална суспензия (Оptiprim – oral suspension), Оксивет - 10% -премикс (Oxyvet - 10% - premix), Нео-оксивет премикс (Neo-oxyvet premix).

ХОЛЕРА ПО ПТИЦИТЕ(ПТИЧА ПАСТЬОРЕЛОЗА, ХЕМОРАГИЧЕН СЕПСИС ПО ПТИЦИТЕ)

Инфекциозна болест по домашните и дивите птици с причинител Pasteurella multocida. Холерата е предимно вносна инфекция и показва изразена контагиозност (екзогенна инфекция с епизоотичен характер). Пастьорелоносителство не може да бъде констатирано във здрави птичи стада. Възможно е възникване на носителство (в носоглътката или в някой вътрешни органи), което е резултат на заразяване със слабо вирулентни щамове или да се установи при птици, преодолели острата фаза на клинична изява. Това дава възможност при определени предразполагащи условия за спонтанно избухване на инфекцията (ендогенна инфекция със ензоотичен характер).

В засегнатите птицевъдни обекти холерата проявява подчертана стационарност. Това от една страна се дължи на дългото носителство сред засегнатите птици и от друга, на наличието на други възможни трайни източници на инфекция, каквито са гризачите.

В клиничен аспект се разграничават няколко форми на холера:

- свръхостра – птиците умират внезапно без никакви предизвестия на заболяване

- остра – засегнатите птици са фебрилни, с настръхнала перушина, сънливи, намален апетит и увеличена жажда. Характерни са цианозата (посиняване) на менгушите и гребена и затрудненото дишане. Установява се слузеста диария често с наличие на кръв. Смъртта настъпва в рамките на 1-3 дни.

- хронична – характеризира се с предимно локални поражения като артрити, оток и некроза на обиците, ринит на фона на анемия, непостоянна диария и прогресивно изтощаване за няколкоседмичен период. Възможно е някои от птиците да оздравеят.

Типичните постмортални изменения в острите случаи включват серофибринозен перикардит, епикардиални точковидни кръвоизливи, дребни некротични огнища по черния дроб и хеморагичен ентерит(особено ангажиран е дуоденума). При хроничните форми се наблюдават казеозни огнища в черния дроб и белите дробове, артрити и некротични изменения на обиците.

Ефективното оздравяване включва унищожаване на всички птици от засегнатите стада, дезинфекции, дератизации, контрол на извършените мероприятия и допускане на ново заселване след период от 2 – 3 месеца.

С оглед на доизползване на засегнато птиче стадо е необходимо отстраняване на всички предиспониращи фактори с провеждане на текущи дезинфекции и дератизации, като се прибегне и към лечебно-профилактично третиране с химиотерапевтични средства с цел намаляване и спиране на смъртността. Трябва да се има в предвид, че в конкретния случай оздравяване в микробиологичен смисъл не може да се постигне и затова след доизползването на птиците се прилагат по-горе посочените мерки.

Подходящи са следните препарати:

Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder ), Нео-оксивет пулвис (Neo-oxyvet powder ), Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral).

МИКОПЛАЗМОЗИ ПО ПТИЦИТЕ

РЕСПИРАТОРНА МИКОПЛАЗМОЗА; ХРОНИЧНА РЕСПИРАТОРНА БОЛЕСТ

Подостро или хронично заразно заболяване по селскостопанските птици, която се причинява от Mycoplasma gallisepticum. Източници на инфекция са клинично болните птици и заразоносителите. Механизмът на заразяването се осъществява основно по въздушно-капков път. Особено важно за разпространението е и възможността за трансовариалното предаване на инфекцията, като по този път пилетата се излюпват заразени. Микоплазмозата се характеризира с висока заболяемост и сравнително ниска смъртност когато протича като моноинфекция. Процентът на смъртност може да се увеличи значително при усложнения с други бактериални патогени и при наличие на различни предразполагащи фактори от неинфекциозен характер. Най-често в птичите стада се констатира смесена инфекция с Е. coli.

Клинично заболяването се характеризира с признаци от страна на дихателната система. Установяват се задух, хрипливо дишане, пърхане, ринит, оток на околочните синуси и слепване на клепачите. Птиците не усвояват пълноценно храната и изостават в растежа и развитието си.

Патологоанатомичните промени включват катарален синузит и ринит, трахеит и аеросакулит (възпаление на въздушните торби). При смесена инфекция се установяват и серофибринозни до гнойнофибринозни аеросакулити, перихепатити и перикардити.


ИНФЕКЦИОЗЕН СИНОВИТ

Инфекциозно заболяване при птиците, оето се причинява от вида Mycoplasma synoviae и засяга най-често пилетата на едномесечна и пуйчета на около тримесечна възраст. Инфекцията се предава трансовариално. Проявява се клиично с възникването на ексудативни бурзити и тендинити, съпроводени с подуване на ставите и сухожилните влагалища с последваща куцота. Възможни са и респираторни смущения.


МИКОПЛАЗМЕН АЕРОСАКУЛИТ ПРИ ПУЙКИТЕ

Етиологично това специфично за пуйките инфекциозно заболяване се вързва с Mycoplasma meleagridis. Често обаче се наблюдават смесени инфекции с участието на M. iowae или М. synoviae.

Заболяват предимно младите пуйчета от 3 седмици до 3 месечна въраст. При възратните пуйки инфекцията е латентна.

Микоплазменият аеросакулит се изявява с изоставане в развитието, завишаване на смъртността при подрастващите, скелетни нарушения и много рядко респираторни признаци. Наличието на ифекцията е съпроводено с нарастване процента на ембрионалната смъртност, при това в първата половина от развитието на пуйчия ембрион.

Подходящи са следните препарати:

Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral), Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder), Нео-оксивет пулвис (Neo-oxyvet powder), Оксивет - 10% - премикс (Oxyvet - 10% - premix).

КОЛИИНФЕКЦИИ ПРИ ПТИЦИТЕ

Един от най-често срещаните проблеми от инфекциозна гледна точка в птицевъдството е колибактериозата. Причинителят на това заболяване - E.coli, принадлежи на групата SEPEC (септицемични E.coli ). Важна особеност на представителите на тази група е способността им да преодоляват чревните бариери, като в следствие на това предизвикват септични състояния, означавани като колисептицемии.

Клиничните симптоми не са строго специфични и са сходни с признаците на други бактерийни болести при птиците. Сравнително постоянен признак е диарията. Установява се повишена консумация на вода, подмокряне на постелята, настръхване на перушината, струпване на птиците около топлинните източници. Много често се установяват и смесени инфекции, напр. с микоплазми, което води до проява на респираторни признаци като затруднено дишане, хъркане и други.

Следсмъртните изменения при птиците се характеризират със серофибринозен перихепатит и перикардит, а поради честите асоциации с други патогени се наблюдават още аеросакулити и пневмонии.

Кривата на смъртността нараства бързо и ако не се предприемат адекватни мерки се стига до големи икономически загуби.

Препоръчва се перорално подаване на лесно резорбируеми бактериостатични или цидни противомикробни средства при показана чувствителност на причинителя към тях след направена антибиограма.

Подходящи са следните препарати:

Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral), Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder ), Нео-оксивет пулвис (Neo-oxyvet powder ).

НЕКРОТИЧЕН ЕНТЕРИТ ПО ПТИЦИТЕ

Анаеробна токсиинфекция с причинители Clostridium perfringens тип А и тип С. Факторите, отговорни за некротичните промени са продуцираният от двата клостридия алфа-токсин и продуцирания от Cl. perfringens тип С бета-токсин.

Некротичния ентерит засяга предимно кокошевите птици, като най-ранната възрастова граница на изява на заболяването е две седмици. Обикновено болестта поразява 4 – 5 седмичните пилета бройлери. Често може да се установи и едновременното протичане, като смесена инфект-инвазия с еймериоза (кокцидиоза).

Клиничната картина при засегнатите птици се характеризира с тежка депресия, загуба на апетит, настръхване на перушината, нежелание за движение и диария. Клиничната фаза е кратка и по-често завършва със смърт.

Патологоанатомичните изменения се наблюдават предимно в тънкочревния тракт. Червата са с рехава консистенция на стената и са изпълнени с газове. Чревната лигавица е покрита със свободна или плътно прилягаща жълта до зелена на цвят псевдомембрана. Наблюдават се и кръвоизливи с различна големина, но те не са постоянен признак. Макар и рядко изменения може да се наблюдават и в слепите черва.

Подходящи са следните препарати:

Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder ), Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral).

ГАНГРЕНОЗЕН ДЕРМАТИТ

Инфекциозна болест по кокошевите птици причинявана от Clostridium septicum, Clostridium perfringens тип A и Staphylococcus aureus. Всеки от изброените причинители може самостоятелно да причини заболяването, но обикновено тази инфекция е смесена и в такива случаи протича по-тежко. Гангренозния дерматит засяга предимно пилета бройлери на 4 – 6 седмична възраст. Предполага се, че в много от случаите заболяването възниква като вторична инфекция на вирусни инфекции. Такива могат да бъдат инфекциозния бурзит (болестта Гумборо), инфекциозната анемия, ретикулоендотелиозата и др. Като предразполагащ фактор се сочи и линеенето на птиците.

Клиничните признаци при спонтанно избухване се характеризират с депресия, нарушена координация, липса на апетит, слабост и атаксия. Този период е кратък (до 24 часа) и често завършва със смърт. Типичните поражения представляват тъмни, влажни, в много от случаите с липса на пера участъци в областта на крилата, гърдите или корема.

В подкожието се установяват обширни отоци с кървав цвят и наличие или не на газ (емфизем). Засегнатата мускулатура добива сив цвят и се установява наличие на течност и газ между мускулните влакна.

Освен общите профилактични мерки, като смяна на постелята, намаляване влажността на въздуха, намаляване на рисковете от травми, за лечение с успех се използват редица химиотерапевтици. Понякога ефективността не е достатъчна, което се обяснява с наличието на вирусна инфекция, действаща като предиспониращ момент за избухването на гангренозен дерматит.

Подходящи са следните препарати:

Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral).

СТАФИЛОКОКОЗА

Различни патологични състояния при всички видове птици, които етиологично се свързват със Staphylococcus aureus. Инфекцията обикновено възниква след нарушаване на естествената защита на птиците изразяващо се в нарушаване целостта на кожата и лигавиците, от където стафилококите лесно проникват в дълбочина и предизвикват локални възпалителни процеси или стафилококова септицемия.

Ранните клинични признаци се изразяват в настръхване на перата, увисване на едното или двете крила и нежелание за движение. Силно изразената депресия се последва от смъртен изход. Птици в остра фаза на заболяването седят със събрани под тялото крайници, опират се на гръдите и немогат да стават.

Патологичните изменения се характеризират с артрити, периартрити и синовити. На базата на остеомиелит костите стават трошливи. Често се получават луксации на тазобедрената става вследствие на промените в областта на шийката и некроза на главата бедрената кост. Измененията при стафилококова септицемия се характеризират с некрози и съдов застой в паренхимните органи. Тъмните и влажни крепитиращи участъци под кожата са признаци на гангренозен дерматит. Стафилококови инфекции по време на инкубиране на яйцата могат да увеличат смъртността при новоизлюпените пилета в първите часове на базата на омфалит. По засегнатите пиленца външно се наблюдава влажно петно в областта на пъпа, а жълтъчния мехур е увеличен и с променени цвят и консистенция. При по възрастните птици са характерни абсцесите в областа на крайниците, вследствие на което трудно се движат – “плаха стъпка”.

Профилактиката на стафилококовите инфекции включва мерки за недопускане нараняването на птиците, контрол върху инкубаторите за яйца и недопускане на стресови ситуации от различно естество.

Препоръчва се болните птици по възможност да се изолират и лекуват с химиотерапевтични средства по антибиограма.

Всички останали птици от стадото се третират лечебно-профилактично с вече избраното средство в продължение на 4 – 5 дни, като се отстранят предиспониращите фактори. Може да се извърши и дезинфекция на въздуха с безапаратен аерозол.

Подходящи са следните препарати:

Оксивет - 20% пулвис (Oxyvet - 20% powder ), Байтрил 10% орален (Baytril 10% oral).[b]
 
angel_geleeДата: Четвъртък, 23.02.2012, 23:26:32 | Съобщение # 2
Лейтенант
Група: Член
Съобщения: 53
Репутация: 1
Статус: Offline
Здр! Ще трябва да мислим за закупуването на лекарства, витамини и др. препарати,защото сезона почва и трябва да сме подготвени!
 
kalin_dredДата: Събота, 25.02.2012, 20:33:35 | Съобщение # 3
Генерал-лейтенант
Група: Администратор
Съобщения: 117
Репутация: 6
Статус: Offline
Здр! Говорих с един (колега) и той ще говори с вносител на немски медикаменти . Скоро ще има резултат..
 
Sergo_1902Дата: Събота, 25.02.2012, 23:01:33 | Съобщение # 4
Генерал-полковник
Група: Администратор
Съобщения: 81
Репутация: 0
Статус: Offline
za kakvi nemski medikamenti ima6 predvid?
 
anton_dgetДата: Вторник, 28.02.2012, 14:05:40 | Съобщение # 5
Частен
Група: Потребители
Съобщения: 17
Репутация: 0
Статус: Offline
Minalata godina mi se nalogi da polzvam Rodotium pri koko6ki koito harkaha 3-4 dni i davah direkno v 4ovkite i se oprawiha za men tova e dobro lekarstvo za tozi problm.
 
angel_geleeДата: Сряда, 29.02.2012, 15:22:31 | Съобщение # 6
Лейтенант
Група: Член
Съобщения: 53
Репутация: 1
Статус: Offline
good Помага...
 
kalin_dredДата: Сряда, 07.03.2012, 02:14:06 | Съобщение # 7
Генерал-лейтенант
Група: Администратор
Съобщения: 117
Репутация: 6
Статус: Offline
Респираторната микоплазма (ХРБ) е заразна болест по гълъбите. Боледуването е продължително (хронично) и засяга дихателните пътища. Причинителите на болестта се наричат микоплазми. Засяга както младите, подрастващи, така и възрастните индивиди. Болестта се разпространява от болните гълъби, които излъчват заразата в гълъбарника, и чрез снесените от тях яйца. Заразата се разпространява от птица на птица, чрез вдишване на отделяни от болните капчици със зараза, при поемане на замърсена храна и вода. ХРБ се проявява през всички сезони на годината, но се изостря през влажните месеци. Ето защо, е важно да се извършва постоянно проветряване на гълъбарника за отстраняване на ненужната влага. Характерни признаци на хроничната респираторна микоплазма са затрудненото и учестено дишане, хрипове, т.нар. “хъркане”, носните изтечения, тръскането на главата. Някои от птиците си отварят човката, за да си поемат въздух. Апетитът намалява, птиците слабеят и изостават в растежа и в развитието си. Перата им нямат характерния блясък. С напредването на болестта се установява подуване и сълзене в областта на очите (обикновено само едното, а по-късно и другото). При малките пиленца смъртността се колебае до 30-40% и зависи от мерките за лекуване, и начина на хранене и отглеждане. Респираторната микоплазма (ХРБ) има общи признаци със заразната хрема по птиците, заразният бронхит, аспергилозата, А-авитаминозата и шаркодифтерита. Разграничават се само след обстойно изследване на пресни трупове в съответни ветеринарни лаборатории и институти. За борба с болестта важно значение имат общите правила за дезинфекция на помещението, хранилките, поилките, гнездата. Болните гълъби се лекуват с широкоспектърни антибиотици комбинирани с мултивитамини, като РОДОТИУМ, ДОР НОВ и други подобни в продължение на 5-7 дни.
 
angel_geleeДата: Понеделник, 16.04.2012, 00:14:10 | Съобщение # 8
Лейтенант
Група: Член
Съобщения: 53
Репутация: 1
Статус: Offline
Проблем! Младите ми кокошки си ядат яйцата и направо ме е яд много опитах разни работи но няма ефект някой да сподели от опит нещо.
 
nikoooДата: Събота, 12.05.2012, 22:57:17 | Съобщение # 9
Частен
Група: Потребители
Съобщения: 11
Репутация: 0
Статус: Offline
Здр! Сайта е супер! Давай им ситно счукани яйчени черупки!
 
Форум » Отглеждане » Болести и профилактика » Полезна информация (Болести)
Страница 1 от 11
Търси:

©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



|Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
| Copyright pticevad © 2014   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от oVo