Клуб Птицевъд - Африкански видове

   Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Календар 2013г.
Социални bookmarks
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Реклама
Посетители
free counters
Block title

Сенегалски (мавърски) папагал

Poicephalus senegalus senegalus

Описание: Големина 24 см. Мъжки: Зелен, глава тъмносива, гърди и коремче жълти до оранжевочервени, жълт ирис. Женска: По – матово оперение, глава сива, долната част на коремчето, подопашката и покривните подопашни пера жълти, но през тях минават зелени пера. Малко: Черен ирис, темето много тъмносиво, пепелявосиви бузи, цветът на ириса се променя през втората година. Почти три месеца по – късно околоочният пръстен става тъмносив, клюнът и краката са още светли, но ноктите са тъмни.

Родина: Сенегалските папагали живеят в редки гирски области или в савани с малко дървета. Срещат се предимно в Сенегал и Мали. Южно от екватора вече ги няма. Източната граница е Централноафриканската република. Оттам три подвида са разпространени до Гвинея и Западна Африка. В района на Брега на слоновата кост в Гана и Нигерия е разпространен и най – красиво оцветеният подвид P. S. Versteri с оранжевочервена долна част на коремчето.

Отглеждане и размножаване: От рода на дългокрилите папагали само сенегалският се предлага в магазините и на ниска цена. Жълтите до оранжевочервени цветове по долната страна не са признак за разпознаване на пола, а са само различия на подвидовете. Малките могат да станат много мили, доверчиви и кротки птици, които се доставят много рядко. Възрастните диво уловени птици си оставът доста опърничеви и страхливи завинаги. Младите птици се научават да подражават думи, макар и не винаги ясно. Повечето могат по – добре да свирят. Обръща се внимание на ириса ( не на зеницата ), който при птиците с завършено оперение е жълт. Цветът на ириса се оформя на едногодишна възраст.

Необходим е кафез с здрави метални пръчки. Препоръчва се дебела кацалка от дъбово или буково дърво. За размножаване са подходящи също малките стайни волиери, с размери 44:44 см и височина 60 см. Гнездилка с размери 25;25 см и височина 35 см която се слага отвън. Разбира се размножаването е по – успешно във волиерана открито. Трудно е наи – вече определянето на пола, което допълнително се затруднява от възрастта и различиятя на подвидовете. Има мъжки които изпълнява браяни танци с ветрилообразно разперени крила, с щръкнали пера по шията и врата, издавайки своеобрани звуци. Женската в началото на март снася от 3 – 5 яйца , които мъти 22 дни. След 11 седмици малките излитат от гнездото с напълно израснали пера, по – малки и с по – бледи цветове от родителите.През зимата се отглеждат на минимални температури 10 до 12 градуса, а по време а размножителния период минимум 15 градуса. Забелязва се при различни двойки, че мъжкият и женската започват да си почистват перата, а птиците от един и същ полтова не се случва. Подходящите партньори никога не си оспорват паничката за хранене. Единят пази храната на другият, така че няма спорове. Също не се наблюдава мъжкият да храни женската.

Храна: Слънчогледови семки, овес, канарено семе, различни плодояе, царевични кочани, царевица, пшеница, ябълки и моркови. По време на размножаването главно ябълки и моркови, ядки, покълнати слънчогледови семки, овес и пшеница. Размекнатата храна не винаги се приема. Някои двойки приемат сварени малки кокали с малко мес о по тях (не тлъсто). Единствената зеленина която харесват е магданозени дръжки, Те късат листата защото садържат много магданозен камфор, който в голямо количество е вреден.



Лилиянова (Розовоглава) неразделка

(неразделка от Няса) Agapornis lilianae


Описание: Големина 14 см. Мъжки: Тело, теме отстрани на главата и гушката оранжевочервен, врат масленозелен, горната страна зелена, гол бял околоочен пръстен, горните покривни пера зелени, червен клюн. Женска: Тялото, главата и клюнът малко по – едри ( обърнете внимание на разстоянието между тазовите кости!) . Малко: По – матови цветове.

Родина: Лилияновите неразделки се срещат само в източна Замбия, Малави, Северозападен Мозамбик и Северна Родезия. Техният ареал са речните долини на височина между 500 и 1000 м.

Отглеждане и развъждане: Лилияновите неразделки са по – дребни от фишеровите и имат чистозелени горни покривни опашни пера. Дори само няколко сини пера показват, че в тях тече кръвта на прасковеноглавите. Полавете се различават само по поведението. Характерно за тази птици е, че са много миролюбиви по между си и по отношение на други видове папагали. Във волиера с дължина 4 м отлично съжителстват няколко двойки. Най – трудно от всички неразделки с бели околоочни пръстени се размножават розовоглавите. Получават се много неоплодени яйца, а смъртността на малките в гнездото и на възръстните птици е голяма. Лилияновите неразделки зимуват при положителни температури, но не под + 10 градуса, нуждаят се от висока влажност на въздуха в помещенията. Случва се родителите да кълват и скубят малките още в гнездото. Възможно е тези явления да се дължат на чистопородно развъждане. В това отношение лилияновите неразделки изглежда предпочитат " свежа” кръв. Ограниченият брой на мутации също се дължи на нелекото развъждане.

Храна: Слънчогледови семки, канарено семе, просо различни видове, овес, ябълки и звездица, спанак и магданоз, спанаково цвекло, прясна царевица и други. По време на отглеждането на малките – допънително покълнала храна, диво просо, пресни върбови клонки.

Черен папагал

Coracopsis nigra nigra

Описание: Големина 35 см. Мъжки: Оперение Чернокафяво, подопашните пера и долните големи махови крила сиви, ирис тъмнокафяв, клюн розов, но вероятно потъмнява по време на мътене Женска: По – дребна . Малко: Като възрастните птици , но оперението не е така тъмно.

Родина: Остров Мадагаскар, Коморските острови и остров Праслин от групата на Сейшелските острови. Групата, която се състои от четри подвида се отличава слабо от големите папагали ваза. Изключение прави C. nigra barklyi от остров Праслин. Той е най-малкия от трите подвида на черния папагал и под строга закрила, тъй като са останали най-вероятно само 50 екземпляра. Той се храни само с гуаве и манго , защото в широката околност няма царевица. Тези редки птици могат да се видат в долината Вале де Май.

Отглеждане и размножаване: Макар и не много често, но все пак се внасят повече черни папагали, отколкото техните близки роднини папагалите ваза. Те са много стройни, а шията е подчертано дълга, много пъргава птица , но в началото са доста страхливи и имат силен глас. Освен обичайната храна за папагали, те обичат плодове, моркови и салата. По време на любовната игра мъжките преследват непрекъснато женските с отпуснати криле надолу. По веме на мътенето потъмняването на клюна не е обяснено на какво се дължи. През 1983 г е обявено първото отгледано малко във изкуствена среда.

Червенокоремен папагал

Poicephalus rufiventris

Описание: Големина 23 см. Мъжки: Главата, шията, горната част на гърдите и вратът сивокафяви, крилата тъмнозелени,подопашката светлозелена, а коремчето оранжевочервено. Околоочният пръстен е тъмносив, ирист червенокафяв, клюнат сивочерен. Женска: Коремче тъмнозелено, подопашка светлозелена. Малко: Опитите за развъгдане показват, че има различни степени на оцветяване:

  1. Малките излизат от гнездото соранжевочервено коремче и чело. След няколко месеца оранжевочервеното при женските изчезва.

  2. Малките женски имат оранжевочервени цветове.

Родина: Двата подвида на червенокоремния папагал имат незначителни различия. Те живеят в ниските и средновисоките области на Етиопия,Сомалия,Кения до северноизточна Танзания. Обичат гъстите храсталаци и акации, както и високите маймунски хлебни дървета. Червенокоремния папагали се срещат и на големи плата на височина 1000 м.

За храна им служат различни плодове, царевица от обработваемите терени, диви смокини, акациеви семена и др.

Гнездят по различно време на годината – гнезда се откриват често в хлебните дървета, както и в дървените термитници.

Отглеждане и размножаване: Успешните размножителни опити заслужават признание, защото всеки, занимавал се с див улов на тази група, знае ,че са много страхливи. По тазипричина размножаването може да успее най-вече в закрита клетка или сандък. Птиците трябва да бъдат оставени на пълно спокойствие.

Обикновено снасят 3 – 4 яйца, които женската мъти 24 – 26 дни. През ноща мъгкия влиза в гнездото,а накрая преди излюпването прекарва в гнездото повече и през деня.На възраст 2 месеца малките напускат гнездото, но още известно време се връщат нощем в него заедно с родителите. Гнездилката трябва да е с размери 25/25 см и височина 50 см. и настлана с дървени стърготини. Дори след приспособяването към средата редките червенокоремни папагали трябва да прекарват зимата при положителни температури, за да не се излагат на опастност.

Храна: Обичайната смес за папагали, фъстъци, шошулки от черен пипер, прясна царевица, моркови, ябълки, пресен грах. Отказват просо и животински белтък.


Дарение за сайта
Часовник
Търсене в сайта
Времето
Подкрепете ни
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт RealTop.net Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Реклама
Статистики

Общо онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0
okami_99(22)
Сайта съществува
Приятели на сайта
  • Игри,Снимки,Клипчета
  • ©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



    |Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
    | Copyright pticevad © 2016   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от