Клуб Птицевъд - Американски видове

   Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Календар 2013г.
Социални bookmarks
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Реклама
Посетители
free counters
Block title

Слънчева аратинга

(Aratinga solstitialis solstitialis)


Описание: С големина около 12 см в дължина от клюна до края на опашката, със средна продължителност на живота около 25 – 30 години: Като цяло е с ярко жълто оперение, Челото, лицето и коремчето са оранжеви; големите и малките маховите пера и опашката са синьо – зелени. Клюна и краката са черни, околоочието е бяло. Младите, като естествен защитен механизъм, не са толкова шарени, колкото и възрастните. Първите им  пера са маслинено зелени на цвят, промяната с жълто – оранжево оперение става на около 6 – месечна възраст. Пълен цвят на оперението може да се наблюдава приблизително на около една година.

Родина: Североизточна Южна Америка, от Бразилия до Венецуела.

Отглеждане и размножаване: По природа тези папагали са много активни и трябва да им се предостави достатъчно пространство, за да размаха крилата си. Колкото клетката е по – голямя е по – добре, но не по – малка от 25 х 25 х 30
Цветни и интелигентен, тези птици са популярни в търговията с домашни любимци в продължение на много години. Те са естествено игриви и нежни, не са срамежливи птици и ще ви уведомят, ако техните нужди не са задоволени. Издават силен и писклив звук, за да привлекат вниманието.
Храна: В дивата природа, Слънчевата аратинга се храни предимно с плодове, ядки и семена, но в плен, те възприемат най - добре балансираната гранулирана храна, но също така трябва да се дават плодове, зеленчуци, семена и ядки.

Ара Макао (Червена Ара)

Ara mакао


Описание: Ара Макао е голяма, цветна ара.С размери от 80 – 100 cм и тегло около 1,0 до 1,3  кг.  Оперението е преобладаващо ярко червено, задницата и покривните пера на опашката са светло сини, по – големите покривни пера на крилете са жълти, горната част на летателните пера по крилете са тъмно сини, както и краищата по опашката, и вътрешната част на крилото и летателната част на опашката са тъмно червени със метално златисти отенъци. Имат бяла кожа около очите, на която няма пера, до човката.Горната част на човката е по – бледа на цвят, а долната е черна. Двата пола си приличат; единствената разлика във възраста е, че младите птици са с тъмни очи, а възрастните са със светло жълти очи.

Родина:  Влажните вечнозелени гори в американските тропици, диапазона  се простира от крайната югоизточна част на Мексико до Перу , Боливия и Бразилия. Тя е националната птица на Хондурас.

Отглеждане и размножаване: Нуждаят се от просторно помещение или обширна клетка, за да си размахват свободно крилете. Пръчките на клетката не трябва да са на голямо разстояние помежду си и не трябва да е от токсичен материал. Не трябва да има части по нея от цинк или олово , същото се отнася и за боята. Много важни са почистването и хигиената на клетката като цяло, тя трябва да е с решетка на дъното, за да не стъпа птицата върху изпражненията си. Птици , които не получават достатъчно внимание , почват да се пощят повече от нормалното , нараняват се , депресират се , и стават агресивни . Червеното Ара снася две или три бели яйца в гнездо разположено в дървесна кухина. Женската мъти яйцата за около пет седмици, и пилета напускат гнездото след  90 – ет дни след излюпването. и напускат родителите си след около една година по – късно. В плен живеят около 50 – 60 години.

Храна: Ара Макао се хранят предимно с плодове , ядки и семена, включително големи, твърди семена.


Червеногуш синьоглав папагал

Pionus menstruus rubrigularis



Описание: Големина 27 см. Мъжки и женска: Глава и гушка сини, шия силно прошарена с розовочервено. Бузи черни, подопашка червена, останалите пера зелени до жълтозелени, клюн черен, основата на горната част на клюна розовочервена, голият околоочен пръстен сивобял, ирис тъмен. Малко: Челна ивица често червеникава, глава червена със син проблясък. Клюнат отначало е с цвят на рог, след 3 – 4 месеца преминава в черносиво.
Родина:
Среща се в южната част на Коста Рика, Западна Колумбия и Западен Еквадор. Те се срещат само в низините. Предпочитат горите и речните брегове. В някои области те пребивават само по време на мътене и след това отлитат на големи групи в други райони. Вероятно това прелитане е свързано и с храната. Те се хранят с ягодови, горски и др. плодове, цветове и меки семки.
Отглеждане и размножаване:
В клетки те не са страхливи но при доближаване на по – малко от 2, 50 м. всички започват да пърхат с криле. Ако се поставят по двойки, всички птици са по – спокойни. Почти е невъзможно да се опредеили полът. При някои видове папагали голият светъл околоочен пръстен може да служи за отличителен белег. Обикновено мъжките имат по – широки и по – закръглени околоочни пръстени, докато при женските те са малко по – тесни и овални. Със сигурност тук играе роля и възраста. Папагалите предпочитат за гнездилка дънери. Той може да е с дебелина около 30 см и с входен отвор 8 см. Женската снася между 4 – 5 яйца, които мъти 28 – 29 дни. Малките напускат гнездото след десетата седмица, а след около четри седмици по – късно започват да се хранят самостоятелно. Поемат покълнали семена и меки плодове. След две седмици започват да белят и сухи ядки.
Храна:
Слънчогледови семки ( вкл. покълнали ). По възможност прясна царевица, всякакви плодове, малко твърдо сирене, нарязано на кубчета, натрошено твърдо яйце.
Мексиканско набраздено дебелоклюно папагалче (катерина)

Bolborhunchus lineola lineola


 

Описание: Големина 17 см.Мъжки: Зелен до светлозелен, тъмни вълнисти лини по врата, на гърба и отстрани.Черни пера по извивката, горе и отстрани на крилата. Двата върха на средните опашни пера са черни. Клюнат е с светло рогов цвят и тъмен връх на горната част. Женска: Като мъжкия, с черни петна под опашката по-дребни и по-малобройни. Малко:Не така силно оцветено, клюн и крака по-светли. Предната част на главата с леко синкав отблясък.

Родина: Известни са два подвида. Номинантната форма се среща в Южно Мексико и Западна Панама. Подвидът B.L. tigrinus живее в Колумбийските Анди и Централно Перу. Той е с по тъмно оперение и по-силни и по-тъмни линии и петна. Птиците от Номинантната форма и подвид живеят на височина от 2000м. Зимата те търсят по ниски области,така че на някои места те се срещат само през зимата, а в други през лятото.Заради малките си размери и защитната окраска се забелязват трудно.Само по време на полет се чува продължителното им цвърчене, което наподобява това на пойните птици.За мътенето в природатане се знае много. При опасност поведението им е своеобразно. Те навеждат главата си надолу и се доверяват на защитната си окраска, независимо дали са долу в треватаили в клоните.

Отглеждане и размножаване: Папагалите катарина рядко са внасяни в голямо количество. Днес вече вобще няма внос и се разчита на развъдчиците.Птиците са сговорчиви и приятно бъбриви. В началото са плашливи и затова е подходящо да се поставят в кафез-сандък или облицовани волиери.Те тичат пъргаво по малки клончета и клони, като главата им е отпусната надолу. На катарините трябва да се осигури хралупа за нощуване. По възможност те не трябва да се отглеждат при температура под 10 градуса. За успешното развъждане е много важно да моге да се определи полът.

Изказано преди доста години предположение , че при мъжкия двата средни върха на опашката са черни , а при женската не. Бе потвърдено и от В. Зигрист от Швейцария при няколко опита. Той избирал партньориза размножаване само по този признак.

Успешно развъждане е осъщественоо в кафез с размер 60 см, но би трябвало да се използват по-големи.Гнездилката може да бъде с вътрешен диаметър 15 см и височина около 25 см, а входният отвор да има диаметър 6-7 см. Гнездилката трябва да бъде запълнена с изгнило дърво.Папагалите изхвърлят голяма част от него , но това стимулира мътенето. Ако броят на мъжките е много голям, те може да имат смущаващи прояви по време на мътенето. Зтова трябва да бъдат отделени. Добра поносимост има между папагалите катарина и нимфите, буркиевите треварчета, червеноглавите папагалчера, чинките и др.

Храна: Пшеница, слънчогледови семки, овес (по време на размножаване размекнат),ябълки, ягодови и горски плодове, листа от глухарче и накиснат бял хляб.



Нандай (черноглава аратинга)

Nandayus nenday

  

Описание: Голенина 31 см. Мъжки: зелен, глава и клюн черни, шия и гуша синкави. Опашните пера светлосини на върха. Бедрата са червени, краката бледорозови, ирисът червенокафяв. Женска: С по – малка глава Малко: Крака и ирис тмни.
Родина:
Този вид няма подвидове и се среща в Югоизточна Боливия и Мато Гросо до Северна Аржентина. В родината си тези папагали търсят култивирани райони, където, особедно по време на жътва, се хранят с царевица и слънчогледови семки Те нощуват и мътят в кухи дървета, често заедно доста много птици. Снасят по 4 броя яйца.

Отглеждане и размножаване: Волиерата трябва да бъде дълга почти 4 м, широка 1 м и висока 2 м, за да могат да летят в нея. Във волиерата могат да се поставят клонки от овощни дървета, бреза, върба и др. Нандите обичат да кълват по тях. По тази причина е най – добре конструкцията да бъде метална. Те са доста шумни птици, въпреки че отначало се държат страхливо. Дори да нямате двойка, птиците винаги се придържат плътно една до друга, затова и никога не може да се докаже със сигурност само чрез ендоскопия. Необходимо е да има хралупа за нощуване. Не са чуствителни, но не трябва да се оставят да нощуват при отрицателни температури. Обикновено снасят по 3 – 4 яйца и ги мъти 25 дни. Малките излизат от гнездото след 50 дни.

Храна: Слънчогледови семки, овес, пшеница, ябълки, моркови,горски плодове, а по време на размножителния период накиснати семена, твърдо сварени яйца и галета.


Люспестоглав папагал

Pionus maximiliani siy

                                                                                                                                      

Описание: Големина 29 см. Мъжки и женска: Основен цвят зелен, широка синя ивица на шията. Покривните пера на крилата маслиненозелени, подопашката червена. Долната част на клюна с цвят на рог, горната повече от половината сивочерна, а върхът с рогов цвят. Широкият гол околоочен кръг е сивобял, ирисът тъменм. Малко: Червеникави челни ивици, които изчезват след 8-9 месеца.Цялото оперение е повече маслиненозелено, клюнат е цвят рог.

Родина: Посочват се няколко подвида на люспестия папагал, които не се различават съществено. Обитават гъсти гори и по-редки гори в низините. Само в Южна Бразилия се срещат на височина до 1200м.

Отглеждане и размножаване: Аклиматизираните птици се опглеждат лесно и рядко боледуват. Те не издържат на големи температурни разлики. Наи-ниската температура, при която може да се отглеждат, е 10 градуса . В малки кафези те са доста неподвижни, но пуснати по двойки в големи волиери, бързо се променят. Обикновено снасят 3 до 4 ,помякога и 5 яйца. Гнездиките са с размери 40/40/50 см. Мътенето трае 26 дни. След 2 м. Малките излизат от гнездото и двамата родители ги хранят. Смята се, че малките с по-силно червено чело са мъжки, а по-слабо оцветените женски.

Храна: Слънчогледови семки, пшеница, прясна царевица, ябълки, моркови, различни плодове, твърдо сварени яйца, минерали, мека храна смесена с насекоми.

СИНЬОВРАТНО ВРАБЧОВО ПАПАГАЛЧЕ

Forpus coelestis

Описание: Големина 12 см. Мъжки: Сивозелен до зеленожълт, синьосива ивица около бузите, врат сивозелен, маховите крила, долмата част на крилата и подопашката сини, клюн бледорозов до леко сив. Женска: Без сини пера, иначе като мъжкия. Малко:Като възразните, но с не така силни цветове. Полът се отличава още в гнездото.

Родина: Среща се в Серерозападно Перу и Западен Еквадор по протежение на крайбрежието. Животът му на свобода е слабо познат. Периодът на мътене там съвпада с нашата ранна пролет. Папагалите живеят на малки групи или семейства в тропическите гори.

Отглеждане и размножаване: За тези папагали се собщава още преди 100 години, но в литературата след това не се споменават, понеже са редки. Около 1960 г. Синьовратите врабчови папагали добиват известност сред развъдчиците, които започват да размножават внесените птици.Животните пристигали в добро състояние и загубите били незначителни. Живеят добре при температура от 18 – 20 градуса. Обикновено женската снася 5 – 6 яйця.Избират малките гнездилки в дебелостенни естествени дънери (високи около 35 см.). Гмездилки от шперплат не са за предпочитане. Периодът на мътене трае 20 дни, а след 4 – 5 седмици малките излитат от гнездото. Ако веднага пристъпи към повторно мътене, двойката гони малките. В такъв случай те трябва да се отделят оп родителите след 14 дни.

Може да се размножават и в кафез с големина 80 см. Въздухът не трябва да бъде много сух, което се контролира с прецизен влагометър. По време на размножаването влажността не бива да пада под 60% . Препоръчително е папагалите да се отглеждат по двойки. Някои мъжки са агресивни, други не:

Храна: Слънчогледови семки,храна за горски птици (без много коноп), диво просо, лющен овес,настъргани моркови.



Дарение за сайта
Часовник
Търсене в сайта
Времето
Подкрепете ни
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт RealTop.net Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Реклама
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
plamen67(49)
Сайта съществува
Приятели на сайта
  • Игри,Снимки,Клипчета
  • ©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



    |Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
    | Copyright pticevad © 2016   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от