Клуб Птицевъд - Австралийски видове

   Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Календар 2013г.
Социални bookmarks
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Реклама
Посетители
free counters
Block title

Палмово какаду

(Probosciger aterrimus)

 

Описание: Това е отличителна птица която има голям гребен и един от видовете с най – голям клюн, имат също и отличителни червени петна на бузите си, които променят нюанса си когато птицата е разтревожена или развалнувана. Този вид какаду са, с големина около 55 – 60  см в дължина от клюна до върха на опашните пера и са с тегло от 0,950 кг до 1,200 кг.. Средната продължителност на живота им е до 60 години, в плен и до 90г. Оперението им не е наситено черно, а много тъмно опушено сив цвят.  Стъпалата и краката са тъмно сиви, а  клюна  черен.

Родина: Разпространени са в горите на Нова Гвинея и северната част на Куинсленд  Австралия.

Отглеждане и размножаване: Когато се отглеждат в плен е препоръчително това да става във волиера или в доста голяма клетка. Тези папагали се нуждаят от много упражнения за поддържане на тяхното физическо здраве. Осигурява се най – малко по 3 – 4 часа извън клетката всеки ден, за да може да разтегне мускулите си и да поиграе. Палмово какаду, не е сред най – привързаните видове какаду. Интелигентни и находчиви са, но се нуждаят от солидна подготовка и много настояване. Тези какаду се препоръчват за много опитни собственици на птици, които са запознати с отглеждането на големи папагали. Тези птици са любознателни, така че винаги трябва да се контролират, когато са извън клетката, за да няма инциденти. Те използват много различни, изключително шумни звуци и не са добър избор за тези, които не могат да понасят силни шумове.  

Размножителния период варира в зависимост от климатичните условия, но обикновено е от август до януари. Тези какадута не могат да издълбаят собствените си кухини за гнездене. Вместо това те използват вече издълбани кухини в големи дървета, като палми. Техните дупки за гнездене са с около 1 м в дълбочина и от 25 до 60 см в диаметър, облицовани са с купчина счупени клони в долната част, върху които се снася яйцето. Същото място, често се използва и на следващата. Женската снася едно яйце, което се мъти за 30 до 33 дни. Новоизлюпените са голи и безпомощни. Малките напускат гнездото чак след 100 – 110 ден от излюпването си. След напускане на гнездото, младата птица е зависима от родителите си за поне още 6 седмици заради неспособността му да лети. След това младата птица ще бъде независима, но ще остане сравнително близо до родителите до следващия размножителен сезон, след което родителите я изгонват от тяхна територия. Младите птици достигат полова зрялост на възраст от 7 до 8 години.

Храна: Както всички какаду и Палмово какаду е склонно към наддаване на тегло, така че собствениците следва да наблюдават тяхния прием на мазнини. Здравословната диета трябва да се състои от, умерено количество микс от ядки, семена, както и дневни порции от пресни безопасни плодове и зеленчуци.



Червеноглаво какаду

(Callocephalon fimbriatum)



Описание: Набито какаду, с  усукан гребен, големи, широки крила и къса опашка. Те варират на дължина от 32 до 37 cм, с размах на крилата от 62 до 76 cм. Възрастния мъжки има отличителна алено – червена глава и усукан гребен, останалата част на тялото е сиво. Възрастната женска има тъмно сива глава и гребен, перата на гърдите имат рисунък в розово и жълто. И при двата пола гърдите и крила са с  бледо сив рисунък, като при женските е с допълнителен жълт кант. Младите птици са подобни на възрастните женски, младите мъжки се различават с червената глава, по – къс и по – малко усукан червен гребен.

Родина: Те са широко разпространени в източната част на Нов Южен Уелс, по южното крайбрежие, северо – източните райони на Виктория, Югозападен Гипсланд, отделни части на Южна Австралия. Поради намаляване на естествените им местообитания се съитат за застрашен вид. Когато са в градските райони те са в състояние да използват екзотичните растения като храна.

Отглеждане и размножаване: През лятото Червеноглавото какаду обитава високите планински гори и гористи местности. През зимата се спускат на по – ниска надморска височина в сухите, по – отворени гори и гористи местности. По това време, те могат да бъдат видени край пътни паркове и градини, около градските райони. Те гнездът в хралупи по високите дървета. Те са предимно дървесен вид, слиза на земята само, за  да пие вода и да се храни с паднали плодове или борови шишарки. Наблюдават се ята до 60 птици, извън размножителния сезон, но по време на размножителния сезон те са по двойки или на малки семейни групи. Размножителния сезон е от октомври до януари Женската избира за гнездо кухо дърво, двата пола подготвят гнездото, облицовано с дървесни стърготини и прах от дъвчене. Женската снася обикновено две, а понякога едно или три яйца, които мъти 30 дни. Двата пола мътят яйцата и се грижат за малките. Родителите хранят малките си от четири до шест седмици, след като се научат да летят, се хранят заедно със семейните групи.

Храна: Тези какадута се хранят предимно със семена от дървета и храсти, с предпочитание за евкалиптите, мингушите. Те също така ядат плодове, ядки и насекоми и техните ларви.почти винаги използват лявата си крак, за да държи храната, когато яде.


Корела (Нимфа)

Nymphicus hollandicus


Описание: Името на вида идва от най-ранните групи европейци, които са видели този папагал в естественото му месъообитание; те оприличили птицата на нимфа (Nymphicus буквално означава "малка нимфа."). Днес корелите са класифицирани като член на Какаду,  защото споделя всички характерни белези на Какадутата . Това са изправения гребен, жлъчен мехур,пух. Отличителен за Корелата е гребена. Гребенът се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен когато птицата си почива, и прилепнала за главата когато е много ядосана. Гребенът се държи легнал, но се подава пасивно когато флиртува или съблазнява. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им, това е голямата разлика между корелите и Какадутата. С дължина от 30 см и 33 см корелите са най-малките какадута и единствените дългоопашати какадута. Какадутата достигат от 30 см до 60 см в дължина."Дивият тип" корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Лицето на мъжкия е жълто или бяло, докато лицето на женската е основно сиво или светло сиво, и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин е възможно визуалното определяне на пола.

Родина: Корелите са нативни за Австралия, където се намират в условия на ариден или полупустинен климат, но винаги около вода. Номади са - местят се където има вода и храна.Срещат се по двойки и малки ята.Понякога хиляди кръжат около воден басейн. Според фермерите често унищожават реколтата. Те отсъстват от най-плодородните части на държавата, най-дълбоките Западноавстралйиските пустини и Кейп Йорк. Те са единствените какадута, които се размножават в края на първата година.

Отглеждане и размножаване: Те са сравнително лесни за развъждане. Втори са по популярност след вълнистите папагали. Средната продължителност на живота на Корела в плен е 15–20 години, понякога се определя и като 10–15 години, има и доказателства за Корели живели 30 години, най-възрастната корела живяла някога е била на 36 години. Храната и физическите упражнения(както и при хората) са основния фактор за това.Корелите обикновен са добри домашни любимци, но няма никава гаранция, че всички ще бъдат такива. Както и при другите домашни любимци основно зачение за техния характер имат следните обстоятелства: как са отгледани и как се гледат в момента. Някои са доста общителни и социализирани, а други са срамежливи и стоят в ъгъла на клетката. Ако редовно се занимавате с тях и сте търпеливи, вероятно скоро ще имате питомен домашен любимец.

Храна: Слънчогледови семки, лющен и не лющен овес, различни видове просо, дребно нарязани моркови, ябълки, звездица, живовлек. Пресни клонки за кълвене. При размножаване покълнало диво просо или покълнал овес като допълнителна храна, както и накиснат стар хляб.

Зеленокоремна огърлична розела

Barnardius zonarius semitorquatus

 

Описание: Големина 40 см. Мъжки: Глава черна, челна лента червена, шиен пръстен жълт, бузи тъмносини, гърди тъмнозелени, коремче зеленожълто и гръб зелен. Женска: Глава и клюн по – малки, отколкото при мъжкия, главата не е така лъскавочерна, жълтият шиен пръстен е по – тесен и по – блед. Червеният челен пръстен не така широк, какта при мъжкия. Малко: Размити цветове. В гнездилката или веднага след излитането полът се разпознава по размера на клюна, който при мъжкия е по – голям.

Родина:  Зеленокоремната огърлична розела живеят във влажните горски райони по крайбрежната ивица на Югозападна Австралия. Голяма част от ариеала им е заета от най – големите и най – високи еквалипти в Австралия. Може да се наблюдават най – добре в Кинг Парк край Пърт, Което в горите е трудно. Тези едри птици кацат по цъфналите дървета и пият нектар от цветовете, на слизат по тревата ив търсене на семена.

Отглеждане и размножаване: Тези розели са много устойчиви птици, тъй като и в радината им се случват студени зими. Мрежата на волиерата трябва да е здрава. Срещат се птици които могат да изговарят думи и да свирят мелодия. Разножаването не е така лесно както при другите видове. Снасят 4 – 5 яйца и женската ги мъти 21 дни. През това време мъжкият е наблизо и пази. След пет седмици малките се излитат от гнездото, но мъжкият ги храни още три седмици. Следователно малките не трябва да се отделят прекалено рано от родителите. Размножителната зрелост настъпва след втората година. През 80 – те години на миналия век е отгледана първата розела от този вид във волиера.

Храна: Слънчогледови семки, овес, пшеница,сребърно просо, японско просо, диво просо, семена от диви растения, ябълки, моркови, звездица, през размножителния период ларви на брашнен бръмбар.

Барнардова розела

(Barnardius barnardi barnardi)



Опиание: Големина 33 см. Мъжки: Челна ивица тъмночервена, глава кафявозелена, жълта ивица на шията, горна страна синьозелена, бузи светлосини, долна страна зелена, коремче жълтеникаво. Женска: По – матови цветове по главата, глава по – тясна и по – малка, отколкото при мъжкия. Малко: Размити цветове, по долната страна няма жълто. Оцветяването завършва на 12 – 14 месечна въараст.

Родина:Вътрешността на щатите Нов южен Уелс и Куинсланд. Папагалът живее в гъстата евкалиптова растителност и саваните. Той избягва култивираните райони и рядко се появява във фермите.

Отглеждане и размножаване: Мътенето е от август до ноември в хралупи високо в дърветата, снася 4 – 6 яйца. Отглежда се във волиера с дължина от 4 м. За конструкцията да не се използва дървен материал, за да не я кълве с клюна. Птицата издържа на нашия климат. Размножаването не е лесно и се изисква търпение. Периодът на мътене е 21 – 22 дни, а малките престояват в гнездото 4 – 5 седмици. Този папагал се появява в много цветови варианти. През 1080 година се появява синя мутация.

Храна: Храни се с всякакви семена, плодове, горски плодове, цветен нектар и термити. Слънчоглед, пшеница, овес, моркови, щипки от звездица, полуузрели семена от бурени.

Многоцветно лори

Trichoglossus haematodus moluccanus

Описание: Големина 30 см. Мъжки: Зелен, глава и средна част на корема сини, гърди жълтооранжеви до оранжевочервени, жълтозелена ивица по врата, клюн и ирис червени. Женска: Ирис оранжевочервен. Цветовете по гърдите понякога са по – слаби, отколкото при мъжкия. Малко: Като родителите, но по – малко (особедно опашните пера), клюнът още не е чисто червен.

Родина: Ято планински лорита е една от най – прекрасните и най – пъстри гледки в австралийската природа. Може да наброяват от 80 до 120 броя в ято. Многоцветните лорита живеят по цялото крайбрежие на Източна Австралия близо до град Аделаида на юг. По рядко се срещат от Сидни до нос Хоу. В природата лоритата се хранят с нектар от банксии, цветове на ксанторея, евкалипти и др. В търсене на дървета те прелитат от място на място. Полетът им е необикновено бърз.

Отглеждане и размножаване: Многоцветното лори е много популярно , с удоволствие го отглеждат и размножават. За съжеление поради голямото търсене заради волиерното му отглеждане, числеността на природните популации е силно намаляла. Полът се разпознава най – вече по поведението. При закупуване на лори се избират млади птици, с тъмен ирис и все още с кафяви петна по клюна. Те трябва да се отглеждат по двойки. Възможно е също съжителство с вълнисти папагалчета. Гласът на многоцветните лорита е силен само понякога, например при появата на котка или грабливи птици. По време на мътене те почти не се чуват. Любовната игра на мъжкия се изразява в люлеене напред – назад и издаване на характерни съскащи звуци. Женската снася винаги само 2 яйца и ги мъти сама 24 дни. Малките се хранят от двамата родители. След 7 – 8 седмици те напускат гнездото и имат оперението на родителите. Възможно е да мътят 2 – 3 пъти годишно, но то не е свързано с определен сезон. Гнездилката да е 50 см висока с отвор 8 см. На дъното се поставя няколко сантиметров пласт от стрита изгнила дървесина или дървесна кора. Тя се използва и за нощуване и затова периодично трябва да се почиства. Има случай на развъдени 60 малки за 12 години от една двойка.

Храна: Въпреки че тези клиноопашати лорита може да се хранят ежедневно със слънчогледови семки и лющен овес, те трябва да получават и течна храна ( нектари, бебешка храна, мед и др. ), много ябълки, моркови и други плодове.

Червен блестящ папагал

Prosopeia tabuensis splendens



Описание: Големина 44 см. Глава и долна страна червени, крила зелени, големи махови крила сини, син пръстен на врата. Ирис оранжевочервен, клюн черен. Женска: Като мъжкия, но с по – малък клюн и глава. Малко: Тъмен ирис, клюн жълточерен.

Родина: Островите Еуа и Нгау от Фиджи. Обитаващи най – високо разположените дъждовни гори. По време на мътене се наблюдават по двойки. Когато усетят друго присъствие се разкрещяват силно. Извън периода на мътене са по – доверчиви и слизат в селищата на малки групи, където се хранят с плода "папая”.

Отглеждане и размножаване: През 1972 г е установено наличие на пет броики червен блестящ папагал в Сан Диего, Калифорния. Има отгледани папагали от този вид. Женската снася от 2 до 4 яйца, периодът на мътене трае 24 дни, от които обикновено оцелява само едно. В плен птиците захранват малкото до 20 дин след което е необходимо изкуствено отглеждане. След 60 ден малкото започва да лети само.

Храна: Слънчогледови семки, пшеница, овес, диво просо( накиснато),Натрошено сварено яйце, моркови и др.

Червенокоремно пойно папагалче

(Northiella haematogaster haermatorrhous)

 

Описание: Големина 31 см. Мъжки: Силен клюн, извивката на крилата тюркоазена, червеното трябва да се разщирява максимално от гърдите към подопашката. Малките покривни пера на рамото червени. Женска: По- малак клюн, цветовете не са така силни. Светлите ивици по долната частна крилата се запазват след смяната на оперението (при мъжкия не). Малко: По слаби цветове, ивиците по долната част на крилата винаги налице. На възраст половин година добива оперението на възрасните.

Родина: Червенокоремно пойно папагалче обитава влажните и богати на растителност райони на южен Куинсланд и северен Нов южен Уелс.

Отглеждане и размножаване: Червеното оцветяване е доста различно. Животните с по-силни цветове са по-търсени, по-редки и по-скъпи. Те понасят добре нашия климат, но не са толкова устойчиви, колкото розелите. Силната влага и особедно мъгливото време не им пречат. Трябва да се обръща внимание на заразяване с глисти. Те се придържат към земята и така лесно поемат яйца на глисти. Гнездилката може да бъде с височина 30-50 см, дъното квадрат с размер 20-25 см, а входният отвор с диаметър 7 см. Върху дъното се слага пласт 5 см.от изгнило дърво. Женската мъти сама в продължение на 21-22 дни. Излюпените малки може да останат няколко месеца при старите птици. Те трябва да се отделят от родителите, когато мъжкият започне да ги гони.

Храна: Овес, слънчогледови семки, разни видове просо, негърско семе, ленено семе, салата и всякакви семена на диви растения. Морковите имат положително въздействие върху цветовете.




Какаду инка

(Cacatua Leadbeateri)

Описание: Големина 35 см. Мъжки: Отгоре бял, отдолу розов, челото, острите пера на качула с напречни бялочервеножълти или само червени ивици, ирис черен. Женска: Червенокафяв ирис.Малки: На три годишна възраст ирисът на женската става кафявочервен.

Родина: Предпочитат сухите райони във вътрешността на Австралия.

Отглеждане и Размножаване: От всичките видове какадута инката е най- предпочитано за отглеждане заради прекрасната му качулка. Студът не им пречи стига да имат укритие където да влизат.Волиерата трябва да е направена от много устойчиви материали, защото птиците кълвът дървото, а естествените гнездилки – с много дебели стени.Някои развъждащи използват стари дъбови бурета, снесените яйца са 3-4,мътят ги и двете птици в продължение на 23 дни. Обикновено през деня мъти мъжкия. След 8 седмици малките напускат гнездото. Размножителните двойки се отглеждат отделно.

Храна: Освен обичайната добра хранителна смес трябва да им се дават много ябълки, моркови, грахови шушулки, зелен фасул, глухарчета, шипки овесът и пшеницата трябва да се накисват предварително за да покълнат.

Пенантова розела

Platucercus elegans elegans




Описание: Големина 33-35 см. Мъжки: Кармиленочервен, бузи, опашни пера и крила- преобладаващо сини, перата по гърба черни,обрамчени с червено, здрав клюн и силна голяма глава. Женска: По-малка глава, по-тясна основа на клюна. Малко: Изцяло зелено до почти червено.След 13-15 месеца добива окраската на възрасните.

Родина: Крайбрежните райони на Източна и Южна Австралия. Те обитават гъсти и влажни гори на голяма височина. Известни са 3 подвида, при които малките са различно оцветени. Голямата зелена номинантна форма живеена югоизток, а по-дребният подвид на червената пенантова розела(P. Elegans nigrescens) обитава по-топлите северни райони.

Отглеждане и размножаване: Волиерата на открито с укритие на трябва да бъде по-малка от 4-5 м Препоръчително е конструкцията да бъде желязна, тъй като този вид папагал има по-голяма потребност да кълве. Вътрешното помещение трябва да е от здрав материал.. Има случаи от прокълвани дъски с дебелина от 16 мм. Не се препоръчва тънка мрежа. Студът не пречи на тези папагали, често се случва да се къпят при доста хладно време. По-чувствителен е по-дребният червен северен подвид.

Рано на пролет по време на любовния период, мъжките се оживяват и проявяват нетърпимост към други птици. Ето защо в ъв волиерата в съсетство не трябва да има други птици от същия род. Може да се препоръча евентуално поставяне на двойна мрежа между двете волиери. Пенантовите розели не са много придирчиви към мястото за мътене. Те приемат малки и големи дънери и съндъяета, но генската мъти по-спокойно и сигурно в по-дълга гнездилка от естествено дървесно стъбло. Снасят до 8 яйца, който женската мъти 21-21 дни. След 4-5 седмици малките могат вече да летят , но родителите ги хранят още 2-3 седмици след излитането. Случва се едногодишни птици да отгледат малки, въпреки че оперението им не е добило червен цвят. Рядко може да се очаква второ мътене.

Женските пенантови розели са по-популярни и турсени от мъжките . За съжеление малките от зелената и червената порода вече не са чисти, тъй като много развъдчици смесват двете породи. Пенантовите розелисе размножават успешно дори на 19 годишна възрраст.

При различни развъдчици от нормална двойка са получени необичайно оцветени екземпляр, от който са получени по-късно синя линия на пенантовата розела.

Онаследяването е рецесивно,както при сините екземпляри на Agapornis personatus personatus .Птици с разпаднали се белези изглеждат нормално.

Храна: Слънчогледови семки, понякога овес или пшеница, много ябълки и моркови, плодове от калина, шипка,глогинки и много звездица, глухарче, семена от живовляк и често пресни клонки за кълване. В периода на размножаване допълнително стар накиснат и изтискан бял хляб,сухар, натрошено твърдо сварено яйце, покълнало просо и много звездица.

ИЗЯЩНО ТРЕВАРЧЕ (Лазурен папагал)

Neophema pulchella


                                                    


Описание: Големина 20 см. Мъжки: Зелени,долната страна жълта или частично оранжевочервена, лицето и малките покривни пера са сини, раменото петно червено. Женска: Липсва червеното рамно петно, синьото по главата по матово и по – ограничено, долната страна по матова. Малко: Прилича на женската.Някои мъжки имат по нвколко червени петна на рамото, а долната страна на крилата им е черна. При малките женски долната част на крилата е сиво черна и почти имат бели петна.Оцветяването завършва на 5-7 месеца.

Родима: Изяшните треварчета се срещат по широка крайбрежна ивица – почти 3000км. От Танусвил до Мелбърн. С това се обясняват различните цветови нюанси по долната им страна. Вероятно в сухите области те са жълти, а в по – влажните по коремчето им има и оранжевочервени петна. Те се придърват към откритите горски и хълмисти области, в които има тревиста растителност. Около 1900 година са се считали за изчезнали от Австралия.

Отглеждане и размножаване:
Този тревояден папагал също се радва на голяма популярност сред любителите на птици. Той е по – устойчив от аленогърдото треварче.Познати са случай в които птици са оставяни на – 16 градуса и са оцелели.Това занчи, че е възможно да зимуват в неотопляемо вътрешно помещение, а през деня да летят във външната волера. През 1950 – 1970 г. Треварчетатоа не се толкова цени . Но по това време те бяха значително по – едри и цялата им долна страна е лимоненожълта. Нямаше нито едно червено перо. Такива птици днес се срещат много рядко. Възможно е местниите развъдни и климатични условия да оказват влияние. И при теи папагали броят на отглежданите при любители е по – голям, отколкото в родината им.Тъй като те се размножават лесно – в градински волиери, както и в кафези с размери 80 см.( което не е препорачително). Добре е да се отглеждат по двойки, но размножаването им не трябва да бъде смущавано от други птици(гълъби, амадини и др.) .Не бива да се допуска мътене два - три пъти годишно, за да не се получават по дребни малки. Женските снасят по 4 – 5 , а понякога и 7 яйца, който мътят 18 дни. Малките излитат на възраст 4 – 5 седмици. Женските снасят на 6 – месечна възраст, което би трябвало да се предотврати (да не се дава възножност за мътене, да се държат на студено, да не се хранят с яйца.Днес не се предявяват особедни претенци към гнездилките.Те приемат гнездилки на вълнисти папагали с малко разширен входен отвор – хоризонтални – вертикални.
През 70 години се появява жълтата мутация и веднага бе предприето размножаването им. Тъмнооките птици имат бледосиньо лице и също такива външни покривни пера на крилата. Големите махови пера са белезникави, запазени са червения рисунак по крилата и червеникавите пера мевду краката. Всичко останало е в наситеножълт цвят .

Вълнист папагал

Melopsittacus undulatus



 
Е малък папагал, принадлежащ към триба на Платицерсини (Platycercini); понякога смятан за подсемейство на Platycercinae. Той е едиственият вид от австралийския род Melopsittacus и понякога e изолиран в самостоятелна триба — Melopsittacini, въпреки че вероятно е много свързан със земния папагал и неофемите. Вълнистият папагал обитава по-сухата част на Австралия и е преживял последните пет милиона години в пустинната част на този континент. Живее на ята в полупустинни и степни местности и предпочита участъци с редки дървета. Продължителността на живота му е около 15 години (в домашни условия при правилно хранене и подходящи грижи).

Обикновено водещите изследователи смятат, че вълнистият папагал е свързващотото звено между род неофеми и земен папагал, твърденията им се опират на начина на подреждане на перата при тези родове. Последните филогенни базирани на ДНК изследвания обаче постявят вълнистия папагал по-близо до лоритата и смокиновите папагали (триба Cyclopsittacini).

Описание:
Вълнистите папагали в своето естествено местообитание са дълги 18 cm и тежат 30-40 g, имат светлозелено тяло (корем и трътка), гърбът им и покривните пера са на черни ивици (по-светлочерни при младите птици) и жълти „вълнички". Челото и лицето са жълти при възрастните, а при младите птици имат тъмни ивици около восковицата, които изчезват, когато папагалите си сменят оперението на 3-4-месечна възраст.
Имат малки виолетови „кръпки" върху бузите си и серия от три черни петънца от двете страни на гърлото си. Двете най-отдалечени черни петънца са точно под виолетовите „кръпки". Опашката е кобалтова (тъмносиня), външните пера са с жълти ивици. Крилата им имат зелено-черни летателни пера и перата върху крилата са черни с жълти ивици, а когато летят или си разперят крилата, се образува синя лента напречно на крилата им. Клюнът им е маслиненосив, краката им са синьосиви със зигодактилни пръсти.
Вълнистите папагали обитаващи своя естествен хабитат в Австралия са по-малки от събратята си, отглеждани в плен. Специално този вид папагал се отглежда в плен в много други цветове и нюанси (синьо, синьозелено, зелено, сивозелено, сиво, виолетово, бяло, жълто и други). Въпреки това в магазините за домашни любимци се намират най-често в синьо, зелено и жълто. Перушината на вълнистия папагал флуоресцира под ултравиолетова светлина (както и при повечето други видове папагали). Феноменът вероятно е свързан с ухажването и подбора на партньор.
Цветът на восковицата (мястото, където са разположени ноздрите) е различен при различните полове: кралскосиня при мъжките, бледокафява до бяла при неразмножаващите се или кафява при размножаващите се женски; розова и при двата пола докато са още малки (понякога при половонезрелите мъжки е лилаворозова). Някои женски вълнисти папагали развиват кафява восковица само през размножителния период и след това изчезва. Младите женски често могат да бъдат идентифицирани по тебеширенобелите кръгове, които се образуват около ноздрите. Мъжките, които са или албиноси, или тъмнооки (Dark-Eyed-Clear — рядък вид), или лутино и/или арлекини (Harlequin), остават с виолетоворозова восковица (като малките) през целия си живот.
Обикновено е доста лесно да се определи полът на вълнисто папагалче, което е над шест месеца — освен по цвета на восковицата и по поведението и формата на главата му.
Восковиците на половозрелите мъжки варират от светлосиньо до тъмносиньо, но може да варират от виолетово до розово при някои мутации (тъмнооки, арлекини, рецесивно шарен
Дарение за сайта
Часовник
Търсене в сайта
Времето
Подкрепете ни
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт RealTop.net Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Реклама
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
okami_99(22)
Сайта съществува
Приятели на сайта
  • Игри,Снимки,Клипчета
  • ©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



    |Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
    | Copyright pticevad © 2016   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от