Клуб Птицевъд - Азиатски видове

   Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Календар 2013г.
Социални bookmarks
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Реклама
Посетители
free counters
Block title

Червено лори

(Eos bornea bornea)


Описание: Червеното Лори е с дължина около 30 см. То е най – вече в червено оперение. Има червени, сини и черни петна на гърба,крилата и опашката е червено – кафява със сини пера под опашката. Клюнът е оранжав, а краката са сиви. Мъжките и женските имат идентичен външен вид. Младите са семпли и с кафяви ириси и кафяв клюн. Съществуват и подвидове, като (Eos bornea cyanonothus) той е по – тъмен, по – кестеняв на цвят, и често се бърка в плен с номинантната форма. Другите два подвида не са толкова срещани, (Eos bornea rothschildi) и (Eos bornea bernsteini).

Родина: Островите на Индонезия: Нейните естествени местообитания са тропическите влажни равнинни гори и тропически мангрови гори.

Отглеждане и размножаване: Добре да съжителстват с други птици, включително други Лорита, ако територията е достатъчно голяма и го позволява. Най-добре е да се отглеждат самостоятелно или като двойка, мътещата двойка защитава енергично своята територия. На едно Лори е необходимо клетка с размери 90/ 120/ 60 см, а за двойка 90/ 160/ 90 см. Лорито е много активна птица и е  желателно да се отглежда във възможно по – голяма клетка.  Достигат полова зрелост на около 8 месеца. Те са доста интелигентни птици, също така са и доста игриви. Изисват внимателно отглеждане, особено при храненето. Харесват да се къпят. Затова е важно да имат вани, поставени в клетката. Обичат да се люлеят и  да висят надолу с главата, понякога с часове наред. Понякога птиците имат навика да разпръскват водата си, както и нектара, с който се хранят, зад себе си със завидна сила.  Лорита имат човка, специално пригодена, с четкоподобно връхче, удължена за по – лесно достигане до храната. Това приспособление помага на птицата да събира нектар и да го поглъща по – лесно. Тези птици играят много важна роля за опрашването на различни видове дърветата и цветя в тяхната родина.

Храна: В диво състояние Лорито се храни с нектар, цветен прашец, плодове, и рядко с насекоми. В клетка с нектар купен или домашно направен, като не трябва да се задържа при птицата повече от 3 – 4 часа особедно през горещо време. Зеленчуци и плодове: Ябълки, нар, папая, грозде, ананас, смокини, киви, царевица от кочан. Цветове като: теменужка,латинка, роза, хибискус, невен и глухарче.


Червеноглаво раирано (голдиево, теменужено) лори

(Psitteuteles goldiei)


Описание: Големина 19 см. Мъжки: Горна страна зелена, долна страна на жълтозелени ивици, чело червено, гушка и бузи виненочервени, тясна юздичка и околоочен пръстен сивовиолетов, клюн черен, ирис кафяв. Женска: Като мъжкия, но по – дребна, виненочервеното под очите по – обраничено. Малко: По – матови цветове, чело без червено или само няколкочервени пера, по – дребно. Вероятно полът на малките може да се определя по големината им.

Родина: Централните планини на почти цяла Нова Гвинея на височина около 1200 до 2500 м в зависимост от наличната храна или времето. Силните дъждове или мъгла ги принуждават да се задържат в средно високия пояс или високите долини. Основната им храна е нектарът от цветовете горските и други зрели плодове, както и много дребни насекоми.

Отглеждане и размножаване: В миналото този папагал почти не се появява в Европа. Вероятно това е причината, че има сведения за развъждане само извън Европа – в зоологическите градини на Чикаго и Сидни през 1950 г. През 1975 година са извесни първите вносни птици. В края на 70 –те години е известно отглеждането на едно малко от швейцарецът д – р Буркард.Гнездилката трябва да е с размери 35/20/25 см, Входният отвор с диаметър 6 см. Женската снася  от 2 до 3 яйца които мъти около 20 – 25  дни. На 39 – 40 ден малките излитат от гнездото, на 18 ден се поставят пръстените с размер 4,5 мм. След 30 ден от излитането малките стават самостоятелни, до тогава двамата родители предимно мъжкият хранят малките.

Храна: Течна бебешка храна, зрели ябълки, банани, круши, праскови, накиснати стафиди. Някои поемат дори размекнати слънчогледови семки, но те може да се считат само като малка хранителна добавка.

Соломоново какаду

(Cacatua ducorpsii)


Описание: Големина 31 см. Мъжки: Бял, долната страна на крилата съвсем слабо жълта, леко син околоочен пръстен, бяла закръглена качулка, светъл клюн и тъмен ирис. Женска: Като мъжкия, но с червенокафяв ирис. Малко: Няма данни.

Родина: Многобройните острови от групата на Соломоновите острови граничат на изток с Нова Гвинея. По – известните са островите Бугенвил и Гвадалканал. Те живеят в много гъсти гори. Климатат там, близо до екватора е много горещ и влажен. Понякога местните хора отглеждат като домашни любимци тези птици, отличаващи се с кроткия си нрав. Хранят ги с папая и сладки картофи.

Отглеждане и размножаване: Първите сведения са от 1972 г. от зоологическата градинана Сан Диего. Гнездилката е с размери 60/35/25, женската снася 3 яйца, периодът на мътене е около 26 – 28 дни. Малките напускат гнездото около 10 – та седмица.

Храна: Слъчогледови семкки, канарено семе, пшеница овес, царевица, накиснат в мляко стар бял хляб и малко коноп, както и спанак, евентуално насекоми.


Червеногръд ( брадат ) александровец

( огърличен папагал )

Psittacula alexandri fasciata


Описание: Големина 34 см. Мъжки: Зелен, глава сивосиня, тясна черна челна ивица до окото, от долната част на клюна до ушната област – широка черна ивица (брада), гуша и гърди силно розови, крилно петно маслиненожълто, горна част на клюна червена, долна – черна , ирис жълт. Женска: Черен клюн. Малко: Оперение зеленикаво, клюн отначало червеникав, след две седмици потъмнява, а след още 4 – 5 седмици става черен. Една година по – късно горната част на на клюна на мъжкия почервенява, а при женската остава черна.

Родина: Червеногръдия александровец има най – голям ареал. Той се простира от Източен Пакистан през Индия до Индолитай. Всички останали подвидове живеят по островите. Той се среща навсякаде в родината си – в гори, култивирани райони и в планините на височина до около 2000 метра. Периодът на мътене в ареала е различен от декември до април. Храни се с различни семена, нектар от коралови дървета, горски плодове и кестенови семена.

Отглеждане и развъждане: Червеногръдия александровец се отглежда лесно, той е непретенциозен и издръжлив на студ. Извсетни са опити за развъждане в Германия и чужбина, макар и не многобройни. Това се дължи вероятно отчасти на факта, че полът на малките се определя трудно заради продължителния период на оцветяване – 15 – 17 месеца. Половата зрялост настъпва най – рано на 2 – годишна възраст, а при мъжките често на 3 – години. Червеногръдия александровец снася 2 – 3 яйца през два дни, които мъти 22 – 24 дни. Гнездилките трябва да бъдат с размери 20/20/50 см. В началото малките са почти голи, след една седмица се появили първите мъхести пера, а след няколко дни по – късно – малки стъбла на пера. На възраст 3 седмици се виждали няколко зелени пера. Постепенно се оформил тъмният цвят на "брадата”. На 6 седмици, страните им започват да избледняват. Клюнат има светлорогов цвят. Малките излитат на седмата седмица. Цветът на страните постепенно преминавал отново към жълтозелено със сив оттенък. Розовите гръдни пера се появяват бавно на възраст 8 месеца. По това време горната част на клюна става все по – червена, докато при женската остава черна. Преди това не е възможно да се оредели полът. Обикновено при лщбителите се срещат повече мъжки и по – малко женски птици.

Храна: слънчогледови семки, лющен овес, пшеница, различни видове просо, ябълки, моркови и плодове от калина. За всички видове папагали е важно да имат клончета, по които да кълват. Особено подходящи са клончетата от върба, липа и плодни дървета.

Червеноглав александровец

Psittacula cuanocephala cuanocephala



Описание: Големинa 34 см. Мъжки: Горната страна е масленозелена, долната – жълтозелена, глажв синкавочервена, черна огърлица. На вратасиньозелена ивица, червенокафвво раменно петно, горната страна на клюна оранжевожълта, а долната черна. Женска: Сивосиня, вратна ивица, жълтеикава, няма червенокафяво раменно петно, горната част на клюна светложълта, а долната тъмносива. Малко:Като женската. Опитното око може да разпознае младите мъжки още в гнездото, защото по главичките им има лек червеносин отблясък. Но полът се определя със сигурност едва след 15месеца, когато се появят кафявочервените пера по раменете и главата. Оцветяването завършва след 2-3 години.

Родина: Към червеноглавия александровец спада и подвидът розовоглав александровец ( P. C. Roseate ) разпространен в Бирма,Асам,Тайланд,Камбоджа и Виетнам. Номинантната форма живее в Индия, Шри Ланка и Западен Пакистан. В Шри Ланка номинантната форма може да се наблюдава в сухите райони по гористите планински възвишения. Тук папагалите не са рядкост и ако имате късмет може да ги видите стотици. В земеделските райони нападат посевите. Периодът на гнездене в Шри Ланка е от февруари до май, а в Индия от декември до април.

Отглеждане и размножаване: Внесените птици са податливи на неразположения и затова трябва да се внимава с храната. На първо време трябва да е разнообразна и да се наблюдават внимателно. Днес има много размножителни двойки, от които редовно се получава поколение. Когато се отглеждат поединично малките птици стават много кротки. Днес това не се препоръчва.

Развъждането е възможно в стая за птици или кафез с дължина най-малко 1,5м. Кафезат трябва да е поставен на тихо място на височената на очите. Опитите за развъждане на отопляемо помещение са по-успешни.Червеноглавите алаксандровци не обичат прекалено големите гнездилки.Достатъчно е основната площ да бъде с размерот 17 до 20 см, височината 30 см, а входният отвор с диаметър 5-6 см. Птицата изглежда едра заради опашката си , дълга 22 см.

В любовния период мъжкия скача от клонче на клонче и издава нещо като цвърчене. Женската снася 4 – 6 яйца и ги мъти в продължение на 22-23 дни. Около 6 седмици малките излитат от гнездото, но дълго след това ги храни предимно мъжкият.Полът може да се определи едва след втората смчна на оперението.

Тези папагали имат приятен и несмущаващ глас Това е особедно важно при стаино размноваване . Червеноглавите алаксандровци зимуват добре във волиера на открито със защитно от студа укритие. Те опнасят слаб студ, но при по-ниски температури има опастност от измръзване на краката им. Проявяват търпимост към вълнистите папагали, аленогърдите треварчета , жълточелите какарикита.

Още през 1955 в Англия се появява жълта мутация. Вероятно това е дива птица внесена от Индия. Срещат се пъстри и много рядко канелени птици. При жълите птици цветът на главата остава синьочервен. Пъстрите могат да бъдат изсветлени до жълто и с жълта глава. Съществув и син вариант, както и птици с червени петна ( не е известно обаче дали това не са модефикации, които се онаследяват).

Храна: Слънчогледови семки и овес, различни видове просо и преди всичко много плодове като ябълки, круши, портокали, грозде, стафиди прясна царевица (която се замразява). През зимата двапъти се дават мултивитамини.



Новогвинейски благороден папагал

Eclectus roratus poluchloros

(предишно име Lorius r. pectoralis)


 

Описание: Големина 37 см. Мъжки: Светлозелено оперение, само средните опашни пера – мътножълти, страничните опашни пера отчасти синкави, голям силно извит клюн, ирис тъмнооранжев. Женска: Тесен син околоочен пръстен, глава, врат, гърло, гуша, и горната част на гъряите яркочервени. Голям черен , силно извит клщн.Ирис жълтобял. Малко: В началото двата пола имат черен клюн,който към върха става жълтеникав. След покриването с пера при женската пой бавно почернява, а при мъжкия става жълтеникав. Половете се отличават още в гнездото.

Родина: Нова Гвинея, островите Тробриан и Кай,архипелагът Лузиада и някои други по- малки острови.

Отглеждане и размножаване: Женската снася по 2 в редки случай и по 3 яйца, който мъти сама в продължение на 28 дни. Мъжкият стои на пост пред гнездото и влиза през ноща. Във клетка те възприемат гмездилка с височина 45 см.и основна площ 28/25 см. Входният отвор е с диаметър 10 см. Под яйцата трябва да има 8 см пласт от гнило дърво, за да не се чупят под тежеста на птиците. Яйцата са дълги 4,5 см, широки3,3 см, бели и без гланц. Любовният вик на мъжкия звучи като протяжното "мяу” на влюбен котарак. След това мъжкият подчуква с клюн по някое клонче или по кюна на женската, като издава съскащи звуци. Любовната игра се подемва и от женската. Понякога тя увисва на тавана на клетката и издава звук, който може да се опише. Освен това си проси храна от мъжкия и го гони.

До десетия ден малките са голи, след това кожата се покрива с черен пух. На 25 ден гъстата пухена премяна е завършена. После по главата и крилата се появяват покривните пера, по които веднага се разпознават полът. На 8 седмици оперението е напълно оформено и е същото като на възрасните( с изключение на цвета на клюна и ириса. Червеното на младата женска е малко по- тъмно и без блясък, а върхът на горната част на клюна е още жълт. Най- рано на 13 седмици малкото започва да приема храна самостоятелно. На половин година се образува синият околоояен пръстен.

Ръчното отглеждане също не може да се нарече трудно. То е по скоро въпрос на търпениеи издържливост.Отначало малкото може да се храни с бебешка храна( на спринцовка ).




Дарение за сайта
Часовник
Търсене в сайта
Времето
Подкрепете ни
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт RealTop.net Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Реклама
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
plamen67(49)
Сайта съществува
Приятели на сайта
  • Игри,Снимки,Клипчета
  • ©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



    |Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
    | Copyright pticevad © 2016   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от