Клуб Птицевъд - Гълъби

   Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Календар 2013г.
Социални bookmarks
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Реклама
Посетители
free counters
Block title

Гълъби

 

Гълъбови (Columbidae) е семейство птици от разред Гълъбоподобни (Columbiformes). Той включва около 300 вида включени в 41 рода. Разпространени са в целия свят с най-голямо разнообразие в Индомалайзия и Австралазия. Гълъбовите се характеризират с относително малко тяло, къса шия, малка човка и месесто образувание върху клюна. Птиците от това семейство правят малки и относително опростени гнезда, разположени по дървета, скални цепнатини и дори на земята. Обикновено снасят едно или две яйца. Двамата родители помагат за отглеждане на малките. Хранят се със семена, плодове и различни растения. Гълъбовите са широко разпространени на всички континенти с изключение на най-сухите райони от Сахара, Антарктида и околните острови и далеч на север в Антарктика. Обитават разнообразни местообитания – от гъсти гори до пустини, на височина до 5000 м, живее и се размножава и в населени места. Най-голямо видово разнообразие се среща в Южна Америка, Азия и Австралия. Тук те живеят предимно във влажни тропически гори. Над 60% от всички видове са островни ендемити и не се срещат на прилежащите континенти. Колонизирали са повечето от отдалечените острови на Тихия океан. Домашният гълъб пък е интродуциран на много места и днес е обичайна гледка в градска среда. От представителите на семейството в България се срещат 6 вида от два рода: от Columba са скален гълъб, гълъб хралупар и гривяк, от род Streptopelia са гугутка, малка гургулица и гургулица.



   

Представителите от семейството са адаптирани към голяма част от местообитанията по планетата. Най-голям брой видове се срещат в тропическите гори и гористите местности, където могат да бъдат дървесни, наземни или полуназемните. Различни видове обитават саваните, пасища, пустини, умерени гори, мангрови гори, дори и безплодни песъчливи райони и голи атоли.

Гълъбовите проявяват значителни различия в размера на тялото. Най-големите видове са коронованите гълъби от остров Нова Гвинея. Големината на тялото достига до тази на домашната пуйка с тегло 2 – 4 кг. Най – малките са представители от род Columbina, които са със същите размери на домашно врабче и тегло едва от 22 грама. От дървесните видове гълъби най – едър от тях е маркизкия императорски гълъб с обща дължина повече от 50 сантиметра и тегло от почти един килограм. На противоположния край е малкият гълъб (Ptilinopus naina) с обща дължина на тялото едва от 13 сантиметра. Като цяло гълъбовите имат къси крака и малки глави, поставени на сравнително голямо и компактно тяло. Крилата са широки и дълги и издържат на големи натоварвания. Те са добре замускулени, теглото им представлява 31 – 44% от телесното тегло. Гълъбовите са сред най – добрите летци сред птиците, изключително маневрени по време на полет. Крилата имат 11 првични махови пера и 10 – 15 вторични. Опашката е дълга, на върха заострена с 12 – 14 пера. Клюнът е къс до средно дълъг, прав, тънък и често с характерно надебеление в основата. В основата си клюнът е покрит с тънка кожица наречена восковица. В повечето случаи не се наблюдава характерен полов диморфизъм с изключение на факта, че мъжкият е по-едър от женската. Изключение правят някои тропически видове, при които мъжките са по-ярко оперени. Краката са къси с четири пръста, от които три сочат напред, а един назад. Приспособени са добре за придвижване върху земята.

 

Оперението на представителите на семейството е много разнообразно. С малки изключения насекомоядните и всеядните видове са с по-семпъл цвят на оперението. За разлика от тях плодоядните и растителноядните видове са по-ярко оцветени. Пъстрите гълъби от род Ptilinopus са птиците от семейството с най-разноцветно оперение. Трите съвреминни вида от род Alectroenas са пък най -  ярко оцветените гълъбови птици.

 

Подобно на някои други видови птици при всички представители от семейството липсва жлъчен мехур. Някои средновековни естественици заключват, че липсата на жлъчка е причината месото на гълъбите да бъде толкова вкусно. В действителност гълъбите имат жлъчка, но нямат жлъчен мехур. Жлъчният сок се отделя от черния дроб направо в дванадесетопръстника.

Основната част от храната на Гълабовите е представена от семена и плодове на растения. Семейството може да бъде подразделено на две групи в зависимост от хранителните навици. Така например, представителите на подсемейство Columbinae се хранят преди всичко със семена, докато видовете от другите четири подсемейства предпочитат плодове. Птиците, хранещи се със семена са предимно наземни и търсят храната си по земята, докато тези предпочитащи плодове обикновено се изкачват на дърветата за да намерят своята храна. Хранителните навици, водят и до появата на морфологични адаптации в храносмилателната система при отделните представители. Гълъбовите, които се хранят със семена имат значително одебеляване на стените на воденицата, докато при птиците използващи плодове, воденицата е с по-тънки стени. Плодоядните имат и по-къси черва, за разлика от семеядните представители. Плодоядните представители имат добра приспособимост за залавяне по клоните като дори могат да висят и с главата надолу.

  Съществуват и видове, които използват и други източници на храна. Освен семена наземните видове имат възможността да консумират предимно насекоми и различни червеи. Други изключения са използването за храна на охлюви, нощни пеперуди и различни други насекоми. Гълъбовите са моногамни птици. Много често двойката остава заедно в продължение на няколко години. Периодът на ухажване включва няколко характерни движения извършвани както на земята, така и във въздуха. При много видове мъжкият каца, издува гърдите си, отпуска назад главата, разперва опашката, движи крилата и пристъпва на малки крачки по земята. Други видове удрят крила във въздуха или се хранят взаимно. В зависимост от наличието на храна размножаването може да бъде сезонно или целогодишно. Повечето видове снасят два пъти годишно, някои до 4 – 5 пъти. Гнездото обикновено е изградено от няколко небрежно подредени клечици и пера. Изграждат се по дървитата, в скални цепнатини, в хралупи или директно на земята. Снасят по едно две яйца, рядко до четири. Яйцата при повечето видове са без допълнително оцветяване на черупката. При отделни видове тя е кремава или светло кафява. Периодът на инкубация продължава от 14 до 30 дни в зависимост от вида. Пиленцата се излюпват почти голи и напълно безпомощни. Изхранването им е уникално и почти няма аналог сред другите птици. Епителната повърхност на гушата отделя специален секрет. Той е ценна храна в изхранването на пиленцата. Нарича се гълъбово мляко. Благодарение на него пиленцата бързо нарастват. Единствено при папагалите се наблюдава хранене на малките с такъв секрет, но то продължава само няколко часа след излюпването. Първият си полет малките извършват на 7 – 28 ден след излюпване.

Дарение за сайта
Часовник
Търсене в сайта
Времето
Подкрепете ни
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт RealTop.net Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Реклама
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
plamen67(49)
Сайта съществува
Приятели на сайта
  • Игри,Снимки,Клипчета
  • ©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



    |Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
    | Copyright pticevad © 2016   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от