Клуб Птицевъд - Патици

   Добре дошли Гост | RSS
Сайт меню
Календар 2013г.
Социални bookmarks
Календар
«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Реклама
Посетители
free counters
Block title

Клопач

 

Лопатарката (клопач) е повсеместно разпространен вид в Северното полукълбо. Видът гнезди в северните и средните части на Европа, Азия и Северна Америка. Зимува в южните части на същите континенти и в Африка. У нас се среща по време на миграции и зимуване по водоемите в цялата страна. Гнезди в резервата „Персина”, често се наблюдава около София, Атанасовско езеро, не рядко и около други водоеми и вътрешните реки. Видът се познава лесно по характерното уширение на върха на човката. Има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм. В брачно оперение мъжкият е с черна глава и шия, със синьо-зелен метален блясък. Гърбът е кафяв, плещите са бели, надопашието и подопашието - черни с метален блясък, а гушата е бяла. Долната част на гърдите, коремът и слабините са червено-кафяви. Крилното огледало е зелено, с метален блясък, оградено отпред с бяла, а отзад с черна ивица. Надкрилията са синкави. В извънбрачно оперение мъжките птици приличат на женските, но са с по-тъмна глава и тъмен гръб, без пъстрини. На дължина мъжките достигат 45 – 50 сm, а на тегло 400 – 1100 гр. Женските са малко по-дребни, но теглото им е близко до това на мъжките. Оперението им е сиво-кафяво, изпъстрено с множество черни петна и щрихи по цялото тяло. Гърдите и коремът им са охрено-кафяви, напетнени, по-светъли от гърба. Крилното огледало и надкрилията са както при мъжките птици. Като типични за лопатарката местообитания се считат сладководните езера и блата, с ниски брегове и плитчини, обрасли с тревна растителност. Видът предпочита преди всичко храните от животински произход, която добива, като филтрира водата през специално устроения си за целта клюн. Менюто на птицата се състои от дребни мекотели, по-малки ракообразни и водни насекоми. Гнездото си изгражда от сухи растителни части около откритите, не много гъсто обрасли малки езера, по долините на реките, под прикритието на храсти, висока трева, а понякога съвсем на открито. Снася 7 – 11 и повече яйца, които много често биват унищожавани от хищници и особено от сивата врана. Мъти 22 – 23 дни. Широко разпространен и на места многочислен вид. У нас в отделни години зимуват до 5 – 10 хил. птици. Ловът е интересен и напрегнат, птицата излита стремително от водната повърхност, лети бързо и на ята.

Арлекинова патица

 

Арлекиновата патица (Histrionicus histrionicus) е малка морска патица. Възрастните мъжки са шистово сини с кестенови крила и бели петна, включително бял полумесец в основата на клюна. Женските са по – малко колоритни, с кафеникаво – сиво оперение и бяло петно ​​на главата около очите. И двата пола имат бяло околоушие. Местообитанието им е в северозападната и североизточната част на Северна Америка, Гренландия, Исландия и Западна Русия. Гнездото обикновено се намира в добре прикрито място на земята близо до поток. Те мигрират на къси разстояния в близост до скалист излаз на атлантическото и тихоокеанското крайбрежие. Те много редко мигрират към Западна Европа. В източната част на Северна Америка популацията намалява и се смятат за застрашени. Възможните причини включват загуба на местообитания, поради водноелектрически проекти и нефтените разливи в близост до крайбрежните райони. Тези птици се хранят като плуват и гмуркат под водата, като улавят мекотели, ракообразни и насекоми. Арлекините имат гладки, гъсто разположени пера. Това е от жизненоважно значение за изолиране на студените води.

Райска патица

   

Райски ангъч (Tadorna variegata) е голяма патица, с произход Нова Зеландия. обикновено се нарича Райска патица. Както мъжкия, така и женската имат красиво  оперение. Мъжкият е с черна глава и сиво – черно тяло, женската бяла глава с кестеняво тялo.
Тези патици обикновено живеят като двойки и формират чифт за цял живот и защитават територията си.  Имат дълъг размножителен сезон, с продължителност от август до декември, като  достигат полова зрялост след две години, строят гнездата си скрити във високата трева облицовани с трева и пера, или в кухи дървета и под гниещи трупи. Женската снася около девет яйца

Ледена потапница

Ледената потапница (Clangula hyemalis) е сравнително дребна птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 0,5 и 1,1 кг, дължина на тялото 38 – 60 см, размах на крилете 75 см. Има полов диморфизъм. Плува и се гмурка много добре. Разпространена е в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Обитава най-често планински езера и реки. Храни се предимно с животинска храна, дребни безгръбначни. Когато се храни се гмурка на значителна дълбочина, има сведеня, че може да достигне до 60 м. Гнезди в близост до вода в обрасли с растителност участъци. Снася 5 – 12 зеленикави или кремави яйца, с размери 54 х 38 мм и маса около 43 гр. Мъти само женската в продължение на 24 – 29 дни. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят сами. Годишно отглежда едно люпило. Защитен вид на територията на България

Звънарка

Звънарката (Bucephala clangula), е сравнително дребна птица от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Тежи между 0,5 и 1,4 кг, дължина на тялото е 45 – 50 см, с размах на крилете 75 см. Има изразен полов диморфизъм, мъжкия е малко по-едър. Разпространена е в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Прелетна птица е, зимата прекарва около Средиземно море, южна Азия и по бреговете на Тихия и Атлантическия океан. Придържа се в близост до сладководни басейни, езера и големи реки. Приема предимно животинска храна, дребни безгръбначни. Когато се храни се гмурка на дълбочина около 4 м. Гнезди в цепнатини и дупки. Снася 4 – 14 яйца, които мъти само женската в продължение на 30 дни. При недостиг на места за гнездене понякога две женски снасят в едно гнездо. Годишно отглежда едно люпило.

Лятно бърне

 

Лятното бърне (Anas querquedula L.) е повсеместно разпространено и гнезди в Европа и Азия, като отделни двойки мътят и у нас. Зимува в Средиземноморските страни, Африка и Южна Азия. У нас се среща главно по време на миграции.

При този вид има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм

Мъжкият Лятно бърне в сватбено оперение, има тъмнокафява глава с по една бяла ивица от двете страни, спускаща се назад към тила. Гърбът и надопашието са сиво-жълтеникави с кафяв оттенък. Гушата и гърдите са жълто-кафяви, с тъмнокафяви люсповидни петна и надлъжни ивици.

Страните на тялото, коремът и подопашието са бели, с вълновидни кафяви напречни линии. Огледалото е светлозелено, с метален блясък, оградено отпред и отзад с бели ивици. Надкрилията са пепеляво - сиви. В извънбрачно оперение приличат на женските, но крилното огледало е зелено, а надкрилията – сиви. Осите на маховите пера на мъжките са бели, а на женските - кафеникави. На дължина мъжките достигат около 40 см, а на тегло – 350 – 480 гр.

Лятно бърнеЖенските патици нямат добре изразен сезонен диморфизъм. Те са малко по-дребни – от 290 до 420 гр. Оперението им е сиво-кафяво, по-тъмно по гърба, с множество тъмни петна и препаски. Имат тъмна презочна ивица и светла вежда. Гушата и страните на тялото са кафяви, с жълтеникав оттенък. Коремът е бял с жълтеникаво – кафяви петна. Крилното огледало е тъмносиво или кафяво, понякога с едва забележим зеленикав метален блясък. Надкрилията са кафяви, а подкрилията – бели.

Младите птици приличат на женската, но долната страна на тялото им е напетнена. Мъжките са със зелено крилно огледало и сиви надкрилия.

Мъжките на лятното бърне се отличават от мъжките на зимното бърне по по - тясната бяла препаска през очите, сивите надкрилия и светлозеленото крилно огледало. Женската се отличава от женската на зимното бърне по цвета на крилното огледало и ясно изразената светла вежда. Типичните местообитания на лятното бърне през гнездовия период са блатисти ливади, наводнени полета, плитки сладководни блата, локви и малки езера с богата надводна растителност. По време на миграции се среща и в разливи на реки и изкуствени водоеми. Лятното бърне се храни предимно с безгръбначни, мекотели и рачета. Растителната храна заема значителен дял при храненето му. Птицата гнезди единично или на малки групи около езерата и тихите води. Гнездото е на земята, скрито сред гъсти треви, тръстики или под храсти. Представлява сравнително дълбока ямичка, покрита със сухи треви, растителни остатъци, листа и пух. Женската снася от 6 до 14, най-често 8 – 9 жълто – бели яйца, които мъти около 23 дни.

Червеноклюна потапница


Червеноклюната потапница (Netta rufina) е представител на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes), със сравнително едри размери и плътно набито телосложение. Тежи между 0,8 и 1,5 кг. Дължина на тялото 45 – 55 см, размах на крилете около 90 см. Има изразен полов диморфизъм. Плува и се гмурка добре. Разпространена в Европа и Азия, среща се и в България. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност и с открити участъци от чиста и дълбока вода. Храни се с водна растителност и животинска храна: дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни. Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често пъти на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 14 кремаво жълти яйца. Мъти 26-28 дни само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. На територията на България е защитен вид включен в Червената книга.

Качулат нирец




Качулатия нирец има гребен на главата, които може да се разшири или свие. При възрастните мъжки, този гребен има голямо бяло петно, главата е черна, странично оперението е с червеникаво-кафяв цвят. Женската има червеникав гребен, а останалата част на главата и тялото са сиво-кафяви. Тяхното предпочитано местообитание за разплод е в блатисти местности и горските езера в северната половина на Съединение щати и Южна Канада . Те предпочитат да гнездят в кухини на дърветат в близост до вода. Те формират двойки в началото на зимата. Мъжкият оставя женската скоро след това и тя снася яйцата, Която мъти сама. След излюпването, пиленца напускат гнездото с майка си в рамките на 24 часа; те вече са в състояние да се гмуркат и да се хранят сами, въпреки че остават с майка си за още пет седмици. Някои от тези патици са попаднали като скитници в Европа , обаче, този атрактивен вид е често срещано явление в плен. Повечето птици наблюдавани в дивата природа в Европа се предполага, че е бегълци.Тези патици се хранят чрез гмуркане и плуване под вода, за да съберат дребни риби, ракообразни и водни насекоми.

Мандаринка

Mandarin Duck (Aix galericulata), или просто Mandarin (Мандаринка) са средни по размер патици от семейство "Anatinae" тясно свързани с "Wood Duck"(Каролинка).Тяхната дължина е между 41 и 49 см,с размах на крилете до 65-75 см.Мъжкият е с червен клюн,голям бял полумесец над окото и червеникаво лице.На гърдата е лилав с две вертикални бели ленти,рус кръст,с два оранжеви "плавника" на гърбът.Женската е подобна на женската Каролинка,но има бял око-пръстен около окото,които се спуска назад от него. Мандаринките, които са посочени от китайските като Ян-ян, често са включени в ориенталско изкуство и се разглеждат като символ на брачните привързаност и вярност. На видове, някога е бил широко разпространен в Източна Азия, но мащабен износ и унищожаване на горски местообитания са намалили популацията в източната част на Русия и Китай до под 1000 двойки във всяка страна; Япония, обаче, се смята, че все още има популация от около 5000 чифта. Екземпляри често бягали от колекционери на птици и през 20 век популация от близо 1000 чифта се заселива в Великобритания. Въпреки, че това е от голямо консервационнo значение, птиците не са защитени в Обединеното кралство,понеже е вид, който не е роден там. В дивата природа,макдаринките обитават в гъсто залесените площи близо до плитки езера, блата и езера.Те гнездят в кухини в дървета в близост до вода. Малко след излюпването на патетата,тяхната майка излита от харлупата,каца на земята и започва да ги привиква да изкочат и те.Азиатската популации са прелетни,зимуващи в равнинните части нa източен Китай и южната част на Япония. Те се хранят главно при разсъмване или привечер, криейки се в дървета или на земята по време на деня. Мандарини могат да образуват малки стада през зимата, но рядко се асоциира с други патици.

Каролинка

В Северна Америка е екологичния еквивалент на мандаринката, с която са в един род, заема същата екологична ниша и обитава сходен биотоп. Аклиматизирана е в Европа (включително България) и Азия, като в някои страни се е превърнала в често срещан вид.Начина и на живот е в по-голяма степен свързан с дърветата отколкото на мандаринката. Когато търси подходящо място за гнездене, ловко се разхожда по клоните на дърветата и оглежда всяка попаднала и дупка.

Гнезди в дупки по дърветата, често пъти на значителна височина от порядъка на двадесетина метра. Снася 7–12 синкави яйца, които мъти само женската. Мъжката я напуска в този период и се присъединява към ятата от други мъжки.

Отглеждана на много места като паркова птица, добре понася съжителство с човека. В някои страни е обичаен ловен обект. На територията на България е защитен вид.


Дарение за сайта
Часовник
Търсене в сайта
Времето
Подкрепете ни
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт RealTop.net Гласувай за тази страница в Българския ТОП
Реклама
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Сайта съществува
Приятели на сайта
  • Игри,Снимки,Клипчета
  • ©Всички изображения, картинки, текстове, документи, бази данни и друга информация, публикувани на този уебсайт (www.pticevad.ovo.bg), са собственост на "Клуб Птицевъд" и/или неговите партньори и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Никой няма право да възпроизвежда и разпространява по какъвто и да било начин и под каквато и да било форма съдържанието на този сайт без изричното съгласие на "Клуб Птицевъд".©



    |Игрички|Линк2|Линк3|Линк4|Линк5|
    | Copyright pticevad © 2016   Уеб дизайн: multiplace | Хостнат от